Всичко за мен
събота, 2 юни 2012 г.
МАЙСТОР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ
НОЖОВЕ, КИНЖАЛИ, КОРТИЦИ, САБИ, КАТАНИ. УНИКАТИ ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ. ЗАЯВКИ ПО ТЕЛЕФОНИ
359 892901171 И 0899 630 350
събота, 26 март 2011 г.
КОЛОНЕЛ ТРАУТМЪН АНАУНСИЗ
Говорителят на Бат Рамбо полковник Траутмен каза: "Тази работа не е за бат Рамбо - има си за нея други батета!"
ВЕРИ БРЕЙКИНГ НЮЗ!
Неосведомен източник от секция "Широкоразпрозтранени вероизповедания" съобщава за разширяването на Европа на Африканския континент, докъм Чад и Нигер.
понеделник, 27 септември 2010 г.
ЕДНО ИНТЕРВЮ
Беше пролет, дойде есен. Вчера по телевизия „Европа”, която е българска телевизия, видяхме едно прекрасно интервю с нашия голям актьор и артист Любен Чаталов. Той говори за интеграцията. Такъв въпрос му поставиха – да говори по него. Любен Чаталов каза: „Не ни разваляйте ракията! Ще си вържа кучето на пътеката и аз ще питам тебе, а не ти мене – що щеш тука?”
Тази грубовата, но умилна за мен скица аз привеждам по повод на искрената статия, от мое име публикувана през пролетта.
По повод интеграцията, която дума може да се раздели – и се раздели! на Интер-Грация – да, бе, Любен Чаталов го направи по новинарската телевизия, вчера! По този повод аз бях замислил кратичко есе с работно заглавие „Колко неща не знаем.” Както виждате, не е въпрос. Ние всички не знаем. Не повече или по-малко от някой друг – всичките не знаем – всеки поотделно и като цяло /няма определение за цяло, което да действа към момента/.
Колко сме забравили? Дали сме ги забравили – или трябва един именит актьор да ни ги припомня? Май, че, да. Употреби се думата „големите”. Не, това не е еврейска фантастика – те са си големи… като него и други там…в добрия смисъл. Няма вече големи. Няма минали – няма бъдеще, всичко е … ами няма име - нищо не е .
Аз не искам да съм голям – въпреки че съм – най-по!
Но никой не знае.
Даже с пари не се оправя работата.
И с много пари – пак не се оправя.
Значи – за да забравиш – трябва да знаеш. Като не знаеш – голяма работа! Някой ще те интегрира. Като не те интегрира – ще си живееш живота!
Колко му е – един живот – ще го изживеем!
Тази грубовата, но умилна за мен скица аз привеждам по повод на искрената статия, от мое име публикувана през пролетта.
По повод интеграцията, която дума може да се раздели – и се раздели! на Интер-Грация – да, бе, Любен Чаталов го направи по новинарската телевизия, вчера! По този повод аз бях замислил кратичко есе с работно заглавие „Колко неща не знаем.” Както виждате, не е въпрос. Ние всички не знаем. Не повече или по-малко от някой друг – всичките не знаем – всеки поотделно и като цяло /няма определение за цяло, което да действа към момента/.
Колко сме забравили? Дали сме ги забравили – или трябва един именит актьор да ни ги припомня? Май, че, да. Употреби се думата „големите”. Не, това не е еврейска фантастика – те са си големи… като него и други там…в добрия смисъл. Няма вече големи. Няма минали – няма бъдеще, всичко е … ами няма име - нищо не е .
Аз не искам да съм голям – въпреки че съм – най-по!
Но никой не знае.
Даже с пари не се оправя работата.
И с много пари – пак не се оправя.
Значи – за да забравиш – трябва да знаеш. Като не знаеш – голяма работа! Някой ще те интегрира. Като не те интегрира – ще си живееш живота!
Колко му е – един живот – ще го изживеем!
вторник, 8 юни 2010 г.
ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦА, ИЛИ ЗАЩО РАЗВАЛЯТ ДРОГАТА
Заля ни отново вълна от произведения на световноизвестен писател, за когото не сме чували нищо, а подтискащото в случая е, че когато престанем да чуваме, надяваме се – скоро, за споменатия писател – ни чака следваща вълна. Защо мисля така? Защото ни напълниха книжарниците с Пауло Коелю, Орхан Памук, някакъв японец, комуто забравих името и подобни световноизвестни велики творци. Сега на ред е Хорхе Букай, който също пристига отдалеч, подобно най-евтино цирково представление след „успешното си турне в Америка, Африка и Австралия – ни оказва чест само тази вечер, и само на това място”. Мястото явно се оказва плодоносно за подобни творци.
Защо се харчат стотици хиляди за издаване, разпространение и реклама на книгите на подобни хора? Те са бедни на стил, идеи, нямат опорна точка, която да създаде етическа основа, а оттам – и естетическо качество за да привнесат отмалко култура, която да пооблагороди читателя, или да даде възможност на малцината творящи интелигенти да се поучат на нещо ценно и истинско. Ами, дал някой пари за харчене, подхвърлил кой ще да е следващия гений от кервана, и ето – харчат се.
Има чудесни писатели от близо и далеч за които сме чували, купихме си книгите им, четем ги и ако не израстваме духовно, то поне не се травмираме душевно. Милорад Павич се преиздава, браво, изкупуват се книгите – читатели има. Обаче като се стигне до Умберто Еко: „Тайнственият пламък на кралица Лоана”, че и „Островът от предишния ден” – четенето се затруднява. Защото трябват предварителни знания по третираните въпроси, или желание да се придобият тези знания. Необходим е интелектуален порив, който да се събуди у читателя и да започне да действа, да проработи, да даде плод. Кой ще се занимава? Има малцина, които се занимават, но не това е предметът на последващото споделяне.
Защо се разрежда дрогата? Защото е силна и ше ти увреди нервната система – няма да издържиш и ще си умреш в кратко време. Ами, да вземат по-малки количества!
Не, не е там работата. Много малко хора ползват чиста дрога. Ползват я и не умират, явно, разбират й. Въпросът ми също беше неправилен – той би следвало да бъде: Защо развалят дрогата?
И отгворът е следният: Оказва се, че колкото повече прах за пране или подсладители, или каквото им падне под ръка поставят в истинското вещество, така че не само силата на дрогата да спадне наполовина, ами да не е дрога тя въобще – толкова повече хора започват да я употребяват. Носи им щастие. Искат хората да ядат кюфтета от щастливи прасета, нищо че са от соя, гевюрц и интеррот. Щастие искат всичките. Обаче, тия дето смъркат лепило или пият грунт – какви хора са те, с тия евтини продукти, дето не са обиколили Америка, Африка и Австралия и само тук и сега са специално за нас? Токсикомани, отпадък на човешкото общество – ето такива са тези хора – позор и изтребление за тях.
Чуйте ме, майната му на „обществото”, което масово купува и чете боклуци със състав 10% азбучни истини плюс 10% стил на дванадесетокласник /това е чистата дрога!/, а останалото е гевюрца, който му се услажда. Гевюрцът, впрочем е тоалетна хартия на прах, за подобряване на перисталтиката.
В последните години малобройната българска интелигенция трябва да извърши нещо драстично. Трябва да хване скалпела и да се самоизреже от болното в главата и духа тяло на „потребяващото култура общество”. То не разбира от чист и екстатичен опиат, от друга страна интелигенцията не може и не трябва да го разваля, за да може да се продава. Ние не сме дилъри. Който се чувства такъв – да заминава от другата страна на ножа. Така е било навсякъде през вековете. Това е цената на културата.
Ще кажете – нищо ново не ни казваш! Може би е така. Но ето и новото: Интелектуалците, като част от интелигенцията, след извършената вече болезнена операция са длъжни по всяко време и на всяко място да извикат на висок глас – Не искаме Хорхето, Паулото и другите ментета. Искаме средства за собственото си творчество! И най-важното – Искаме всеки потребител на буклуци, ако не публично, то поне за себе си да заяви: „Аз съм потребител на боклуци, толкова са ми възможностите, ще пия ракия от двадесет и два градуса, защото на етикета и пише „екстра”. От четиридесет градусовата повръщам и ме боли глава – тя не е за мен.”
Това е дългът на интелектуалеца – не да издирва ментета за продан, да им прави фестивали и да взема процент, а напротив – да опази опийното слово, и произтичащото от словото чисто, па ако ще да е само за двама души накръст!
Защо се харчат стотици хиляди за издаване, разпространение и реклама на книгите на подобни хора? Те са бедни на стил, идеи, нямат опорна точка, която да създаде етическа основа, а оттам – и естетическо качество за да привнесат отмалко култура, която да пооблагороди читателя, или да даде възможност на малцината творящи интелигенти да се поучат на нещо ценно и истинско. Ами, дал някой пари за харчене, подхвърлил кой ще да е следващия гений от кервана, и ето – харчат се.
Има чудесни писатели от близо и далеч за които сме чували, купихме си книгите им, четем ги и ако не израстваме духовно, то поне не се травмираме душевно. Милорад Павич се преиздава, браво, изкупуват се книгите – читатели има. Обаче като се стигне до Умберто Еко: „Тайнственият пламък на кралица Лоана”, че и „Островът от предишния ден” – четенето се затруднява. Защото трябват предварителни знания по третираните въпроси, или желание да се придобият тези знания. Необходим е интелектуален порив, който да се събуди у читателя и да започне да действа, да проработи, да даде плод. Кой ще се занимава? Има малцина, които се занимават, но не това е предметът на последващото споделяне.
Защо се разрежда дрогата? Защото е силна и ше ти увреди нервната система – няма да издържиш и ще си умреш в кратко време. Ами, да вземат по-малки количества!
Не, не е там работата. Много малко хора ползват чиста дрога. Ползват я и не умират, явно, разбират й. Въпросът ми също беше неправилен – той би следвало да бъде: Защо развалят дрогата?
И отгворът е следният: Оказва се, че колкото повече прах за пране или подсладители, или каквото им падне под ръка поставят в истинското вещество, така че не само силата на дрогата да спадне наполовина, ами да не е дрога тя въобще – толкова повече хора започват да я употребяват. Носи им щастие. Искат хората да ядат кюфтета от щастливи прасета, нищо че са от соя, гевюрц и интеррот. Щастие искат всичките. Обаче, тия дето смъркат лепило или пият грунт – какви хора са те, с тия евтини продукти, дето не са обиколили Америка, Африка и Австралия и само тук и сега са специално за нас? Токсикомани, отпадък на човешкото общество – ето такива са тези хора – позор и изтребление за тях.
Чуйте ме, майната му на „обществото”, което масово купува и чете боклуци със състав 10% азбучни истини плюс 10% стил на дванадесетокласник /това е чистата дрога!/, а останалото е гевюрца, който му се услажда. Гевюрцът, впрочем е тоалетна хартия на прах, за подобряване на перисталтиката.
В последните години малобройната българска интелигенция трябва да извърши нещо драстично. Трябва да хване скалпела и да се самоизреже от болното в главата и духа тяло на „потребяващото култура общество”. То не разбира от чист и екстатичен опиат, от друга страна интелигенцията не може и не трябва да го разваля, за да може да се продава. Ние не сме дилъри. Който се чувства такъв – да заминава от другата страна на ножа. Така е било навсякъде през вековете. Това е цената на културата.
Ще кажете – нищо ново не ни казваш! Може би е така. Но ето и новото: Интелектуалците, като част от интелигенцията, след извършената вече болезнена операция са длъжни по всяко време и на всяко място да извикат на висок глас – Не искаме Хорхето, Паулото и другите ментета. Искаме средства за собственото си творчество! И най-важното – Искаме всеки потребител на буклуци, ако не публично, то поне за себе си да заяви: „Аз съм потребител на боклуци, толкова са ми възможностите, ще пия ракия от двадесет и два градуса, защото на етикета и пише „екстра”. От четиридесет градусовата повръщам и ме боли глава – тя не е за мен.”
Това е дългът на интелектуалеца – не да издирва ментета за продан, да им прави фестивали и да взема процент, а напротив – да опази опийното слово, и произтичащото от словото чисто, па ако ще да е само за двама души накръст!
четвъртък, 29 април 2010 г.
THE ZMEY IN ZMEYNO ADVERTISING CAMPAIGN HAS STARTED!
A COMPANY OF NON-ECONOMIC DESIGNATION FOR PRIVATE BENEFIT
The second edition of "Zmey in Zmeyno" is a full two-parts nicely designed paperback and a bonus poster. The first part in English must be around in the PC. Rough verse available through email for free. Help needed to smoothen or roughen the English text and put the adequate slang. The Forest and Water nymphs days - 13th-30th May.
The design is a special merit of Vesselin Markov (the guy with the pipe).
неделя, 4 април 2010 г.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Честит празник на всички! Честит празник на Корпуса на мира, чийто представители са по правило cа изпозаврени в места диви и нехристиянски и някои от тях може и камбана да не са чули тази сутрин. Честит празник и на тези, които отсега нататък почва да им бумкат камбаните в главата!
LOVE BABY, LOVE
THAT IS THE SECRET
OH, YEA-AH...!
Абонамент за:
Публикации (Atom)