МАЙСТОР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ

НОЖОВЕ, КИНЖАЛИ, КОРТИЦИ, САБИ, КАТАНИ. УНИКАТИ ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ. ЗАЯВКИ ПО ТЕЛЕФОНИ 359 892901171 И 0899 630 350

КОЛОНЕЛ ТРАУТМЪН АНАУНСИЗ

Говорителят на Бат Рамбо полковник Траутмен каза: "Тази работа не е за бат Рамбо - има си за нея други батета!"

ВЕРИ БРЕЙКИНГ НЮЗ!

Неосведомен източник от секция "Широкоразпрозтранени вероизповедания" съобщава за разширяването на Европа на Африканския континент, докъм Чад и Нигер.

ЕДНО ИНТЕРВЮ

Беше пролет, дойде есен. Вчера по телевизия „Европа”, която е българска телевизия, видяхме едно прекрасно интервю с нашия голям актьор и артист Любен Чаталов. Той говори за интеграцията. Такъв въпрос му поставиха – да говори по него. Любен Чаталов каза: „Не ни разваляйте ракията! Ще си вържа кучето на пътеката и аз ще питам тебе, а не ти мене – що щеш тука?”
Тази грубовата, но умилна за мен скица аз привеждам по повод на искрената статия, от мое име публикувана през пролетта.
По повод интеграцията, която дума може да се раздели – и се раздели! на Интер-Грация – да, бе, Любен Чаталов го направи по новинарската телевизия, вчера! По този повод аз бях замислил кратичко есе с работно заглавие „Колко неща не знаем.” Както виждате, не е въпрос. Ние всички не знаем. Не повече или по-малко от някой друг – всичките не знаем – всеки поотделно и като цяло /няма определение за цяло, което да действа към момента/.
Колко сме забравили? Дали сме ги забравили – или трябва един именит актьор да ни ги припомня? Май, че, да. Употреби се думата „големите”. Не, това не е еврейска фантастика – те са си големи… като него и други там…в добрия смисъл. Няма вече големи. Няма минали – няма бъдеще, всичко е … ами няма име - нищо не е .
Аз не искам да съм голям – въпреки че съм – най-по!
Но никой не знае.
Даже с пари не се оправя работата.
И с много пари – пак не се оправя.
Значи – за да забравиш – трябва да знаеш. Като не знаеш – голяма работа! Някой ще те интегрира. Като не те интегрира – ще си живееш живота!
Колко му е – един живот – ще го изживеем!

ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦА, ИЛИ ЗАЩО РАЗВАЛЯТ ДРОГАТА

Заля ни отново вълна от произведения на световноизвестен писател, за когото не сме чували нищо, а подтискащото в случая е, че когато престанем да чуваме, надяваме се – скоро, за споменатия писател – ни чака следваща вълна. Защо мисля така? Защото ни напълниха книжарниците с Пауло Коелю, Орхан Памук, някакъв японец, комуто забравих името и подобни световноизвестни велики творци. Сега на ред е Хорхе Букай, който също пристига отдалеч, подобно най-евтино цирково представление след „успешното си турне в Америка, Африка и Австралия – ни оказва чест само тази вечер, и само на това място”. Мястото явно се оказва плодоносно за подобни творци.
Защо се харчат стотици хиляди за издаване, разпространение и реклама на книгите на подобни хора? Те са бедни на стил, идеи, нямат опорна точка, която да създаде етическа основа, а оттам – и естетическо качество за да привнесат отмалко култура, която да пооблагороди читателя, или да даде възможност на малцината творящи интелигенти да се поучат на нещо ценно и истинско. Ами, дал някой пари за харчене, подхвърлил кой ще да е следващия гений от кервана, и ето – харчат се.
Има чудесни писатели от близо и далеч за които сме чували, купихме си книгите им, четем ги и ако не израстваме духовно, то поне не се травмираме душевно. Милорад Павич се преиздава, браво, изкупуват се книгите – читатели има. Обаче като се стигне до Умберто Еко: „Тайнственият пламък на кралица Лоана”, че и „Островът от предишния ден” – четенето се затруднява. Защото трябват предварителни знания по третираните въпроси, или желание да се придобият тези знания. Необходим е интелектуален порив, който да се събуди у читателя и да започне да действа, да проработи, да даде плод. Кой ще се занимава? Има малцина, които се занимават, но не това е предметът на последващото споделяне.
Защо се разрежда дрогата? Защото е силна и ше ти увреди нервната система – няма да издържиш и ще си умреш в кратко време. Ами, да вземат по-малки количества!
Не, не е там работата. Много малко хора ползват чиста дрога. Ползват я и не умират, явно, разбират й. Въпросът ми също беше неправилен – той би следвало да бъде: Защо развалят дрогата?
И отгворът е следният: Оказва се, че колкото повече прах за пране или подсладители, или каквото им падне под ръка поставят в истинското вещество, така че не само силата на дрогата да спадне наполовина, ами да не е дрога тя въобще – толкова повече хора започват да я употребяват. Носи им щастие. Искат хората да ядат кюфтета от щастливи прасета, нищо че са от соя, гевюрц и интеррот. Щастие искат всичките. Обаче, тия дето смъркат лепило или пият грунт – какви хора са те, с тия евтини продукти, дето не са обиколили Америка, Африка и Австралия и само тук и сега са специално за нас? Токсикомани, отпадък на човешкото общество – ето такива са тези хора – позор и изтребление за тях.
Чуйте ме, майната му на „обществото”, което масово купува и чете боклуци със състав 10% азбучни истини плюс 10% стил на дванадесетокласник /това е чистата дрога!/, а останалото е гевюрца, който му се услажда. Гевюрцът, впрочем е тоалетна хартия на прах, за подобряване на перисталтиката.
В последните години малобройната българска интелигенция трябва да извърши нещо драстично. Трябва да хване скалпела и да се самоизреже от болното в главата и духа тяло на „потребяващото култура общество”. То не разбира от чист и екстатичен опиат, от друга страна интелигенцията не може и не трябва да го разваля, за да може да се продава. Ние не сме дилъри. Който се чувства такъв – да заминава от другата страна на ножа. Така е било навсякъде през вековете. Това е цената на културата.
Ще кажете – нищо ново не ни казваш! Може би е така. Но ето и новото: Интелектуалците, като част от интелигенцията, след извършената вече болезнена операция са длъжни по всяко време и на всяко място да извикат на висок глас – Не искаме Хорхето, Паулото и другите ментета. Искаме средства за собственото си творчество! И най-важното – Искаме всеки потребител на буклуци, ако не публично, то поне за себе си да заяви: „Аз съм потребител на боклуци, толкова са ми възможностите, ще пия ракия от двадесет и два градуса, защото на етикета и пише „екстра”. От четиридесет градусовата повръщам и ме боли глава – тя не е за мен.”
Това е дългът на интелектуалеца – не да издирва ментета за продан, да им прави фестивали и да взема процент, а напротив – да опази опийното слово, и произтичащото от словото чисто, па ако ще да е само за двама души накръст!

THE ZMEY IN ZMEYNO ADVERTISING CAMPAIGN HAS STARTED!

A COMPANY OF NON-ECONOMIC DESIGNATION FOR PRIVATE BENEFIT

The second edition of "Zmey in Zmeyno" is a full two-parts nicely designed paperback and a bonus poster. The first part in English must be around in the PC. Rough verse available through email for free. Help needed to smoothen or roughen the English text and put the adequate slang. The Forest and Water nymphs days - 13th-30th May.
The design is a special merit of Vesselin Markov (the guy with the pipe).

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Честит празник на всички! Честит празник на Корпуса на мира, чийто представители са по правило cа изпозаврени в места диви и нехристиянски и някои от тях може и камбана да не са чули тази сутрин. Честит празник и на тези, които отсега нататък почва да им бумкат камбаните в главата!

LOVE BABY, LOVE
THAT IS THE SECRET
OH, YEA-AH...!

ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ ОБИЧА ДА ГО РИТАТ КАТЪРИ

В началото на месец май 2009 година един човечец написа и публикува в сериозното списание "Света гора", издание на Великотърновския университет, рецензия за най-добрия роман отпечатан в България към тази дата, а именно - "Аксис" на писателя Антон Абаджиев.
Докато разберем, че този човечец е неграмотен и профан, той успя да напише че предпочита да го рита катър, отколкото да чете отлична книга. Оплю я. Без да прочете текста до средата я оплю. Написа, че романът "Аксис" е провинциално творение, което не е минало през никаква селекция, ами едва ли не е изтървано от Търговищката кланица.
За правдив селекционер той препоръча фондация "ВИК".
Приложили сме снимка на публикацията - вижте какво е написал.
Този човек се нарича ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ.
Ние знаем, че трябва да интегрираме полуграмотните, ментално слабите и и изобщо хората с придобити или наследствени неравностойности. Но по-важното, което знаем е, че НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ ГОРЕИЗБРОЕНИТЕ ХОРА ДА ИНТЕГРИРАТ НАС!
И не можем да бъдем толерантни по въпроса.
Извиненение на Владимир Шумелов - няма да дадем. Да се интегрира и оправя не на наш гръб! Защото ето какви са резултатите:

1. Фондация "ВИК" класира романа "АКСИС" като един от двадесесетте най-добри български романа.
2. Авторът беше поканен на обсъждане на творбата от журито в София.
3. След което тъй-любимата (тя има кратко, запомнящо се име и дава по някой лев) фондация на Владимир Шумелов раздаде тук и там парите за наградите, вдигна бял байрак и спусна кепенците!

А за вродените и придобити недостатъци на господина - ние не сме експерти! Не се наемаме с такава трудоемка работа - да оправяме кривиците на Владимир Шумелов. От неговото собственоръчно творчество знаем само, че обича да го рита катър!

Прилагаме документи
<< Prev | Next >> New Refine


1. Романи, преминаващи първоначалната селекция на журито
Антон Абаджиев, „Аксис”, ИК Карива Атанас Липчев, „Крадци”, Изд. Фабер – В. Търново Богдан Русев, „Къщата”, Изд. Обсидиан Божана Апостолова, „Кръстопът без пътища”, ИК Стигмати Божидара Цекова
www.vickfoundation.com/bg/novel2009.html

<< Prev | Next >> New Refine
Романи, преминаващи първоначалната селекция на журито

1. Антон Абаджиев, „Аксис”, ИК Карива
2. Атанас Липчев, „Крадци”, Изд. Фабер – В. Търново
3. Богдан Русев, „Къщата”, Изд. Обсидиан
4. Божана Апостолова, „Кръстопът без пътища”, ИК Стигмати
5. Божидара Цекова, „Всички дни от седмицата”, Изд. Аргус
6. Валери Стефанов, „Някой отдолу”, Изд. Диоген
7. Ваня Кирицова, „Писма от тигана”, Изд. Библиотека Звездоброй
8. Виолета Драганова, „Насаме с истината”, Изд. Сиела
9. Виргиния Захариева, „9 зайци”, Изд. QM
10. Галин Никифоров, „Фотографът”, Изд. Сиела
11. Емануил Видински, „Места за дишане”, Изд. Алтера „Делта Ентъртейнмънт” ЕООД
12. Емилия Дворянова, „Концерт за изречение”, Изд. Обсидиан
13. Захари Карабашлиев, „18% сиво”, Изд. Сиела
14. Иля Велчев, „Божи знак”, ИК Жанет 45
15. Коста Радев, „Розата на ветровете”, Изд.Авангард Прима
16. Красимир Дамянов, „Дневник на една пеперуда”, Изд. Факел експрес
17. Людмила Филипова, „Стъклени съдби”, Изд. Сиела
18. Мария Станкова, „Скука”, ИК Жанет 45
19. Милен Русков, „Захвърлен в природата”, ИК Жанет 45
20. Милен Стоянов, „Дебют на черния кон”, Изд. Фама
21. Михаил Вешим, „Английският съсед”, Изд Сиела
22. Момчил Николов, „Кръглата риба”,ИК Жанет 45
23. Слави Боянов, „При изгрева на дните”, РК Васил Станилов
24. Станислава Чуринскийене, "Second life”, Изд. Асима
25. Христо Карастоянов, „Съпротива.net”, ИК Жанет 45

Освен отпадналите заглавия, журито реши да изключи следните творби:Като жанрово различни:
Ивайла Александрова, „Горещо червено”, ИК Жанет 45
Капка Касабова, „Улица без име”, Изд. Сиела
Свобода Бъчварова, „По особено мъчителен начин”-3 т., ИК Жанет 45Поради отказ на автора:
Леа Коен, „Преследвачът на звуци”, Изд. Сиела

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

It's already been a year since I met Mr. James Quill, that seems I have been blogging for a year! I met virtually and in flesh many wonderful people - The Viconians, The Sand Dragon himself, Theresa, Olaf-Mary etc.
That experience developed my pesrsonality to a to a severely mentally enabled guy - tough in body and mind.

Thank you all friends and MERRY NEWCOMING SPRING TO EVERYONE!

ЩО Е ТО?

БИЗОНСКИТЕ ВОИНИ
Роман от Алберта Андерсън

…Самите те духове, неотлъчно следваха стадата, които прекосяваха ниската остра трева като огромни облаци, покрили прерията със сенките си. Облаците останаха, но големите стада ги няма… както и бизонските воини, лудите от пустошта, която никога не е знаела що е ограда, мъжете, които идваха с препускане от никъде и пак изчезваха с препускане към същото място, мъже с мокасини от бизонска кожа на краката и подрънкващи кости на вратовете, духове извън времето и пространството, които съществуваха преди цялата страна да потъне в кръв…

ELS - 1977

Hi guys! Happy to meet you all. Don't screw around but start commenting the blog and do please visit and comment through
ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ МИ ПРОФИЛ - ИНТЕЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ! The other link www.enyovdem.blogspot.com or the Facebook.

YРА!

ЛЯГАМ ВНИМАТЕЛНО ПО ОЧИ ВЪВ ВОДАТА

Не постепенно, контактът с водата е подчертан, изявен от двете страни; така се прегръщат свещениците в олтара по празник—двете им ръце са стиснати с палците нагоре, след поривистите двукратни прегръдки, всеки едновременно целува ръката която е хванал; в този момент те са щастливи. Лежа по очи в потока и се взирам към дъното; то е поравно глинено и каменисто. Тънки рехави водорасли, ръждиви и непретенциозни, издигат слабите си телца нагоре, телцата се поклащат от течението, ресничките докосват сребристите страни на дребни живи рибки. Всичко това би трябвало да може да се вдишва. Протягам ръце и свивам едновременно крака; разперените ми длани почти докосват повърхността. Следва плавен и широк мах, отражението на ръцете ми отдолу нагоре—към повърхността, е многоцветно; очертавам около слепоочията си моя собствена дъга, тласъкът от разпънатите мускули на краката ме прокарва под дъгата. Следва нова дъга и ново преминаване; бавно и еластично разтягане на мускулите; ушите ми чуват подводния шум, този на маховете и течението на водата, шума на предвижването. Ноздрите ми се пълнят с вода, по мекото небце се плъзга свежият вкус на речна тиня, нагъсто набита с огромни бели и нежни миди; те също се плъзгат или вървят разтворили вътрешността на деликатното си тяло към моите слабини. В плуването участват всички сетива, слабините са шестото сетиво; човек плува гол и с очи отворени, с взор във водите. Човешкото плуване е отваряне на кухини и запълването им с уникално качество—човек е качество сам по себе си; това разбира се е мимолетно изживяване, заместител, красива игра. Прекрасно е, но служи за подсещане, за подготовка, за обучение към самоосъзнаване, насочване към отговора на въпроса: за какво съм предназначен, как да го постигна, кой е верният път.
Концепцията, всъщност е много проста, винаги е била проста; натрупванията на живота, добър или лош, правят тази простота да изглежда груба, неразбираема, абсурдна. Повечето хора я заместват с прост и траен спомен за чаша мляко, сън в копа сено, целувка. Споменът поддържа и разтяга това мимолетно усещане през целия живот, за да замести празнината от липсващата удовлетвореност. А удолетвореността липсва, защото видението за качество съществува само в съзнанието, разпределя се внимателно и пестеливо в неговата емоционалната сфера. А истината е, че човекът не е организиращо млекопитаещо, способно с общи усилия чрез разместване на предмети да създава ситуации, помагащи му да оцелее и да побеждава природата, жива и мъртва.Човекът е човек само и единствено по една причина—само той е способен да твори качество. И този творчески процес трябва да бъде преживян на клетъчно ниво, с участието на всички клетки—от дермалните, до мозъчните; тогава човекът е солта на земята.
Но къде, къде да се вмести това ново качество, без "разместване на предметите и бъркане на химията"?
Материята не е оставила празно пространство, тя не търпи празно пространство, което да се използва за вместилище. Създателят, който и да е той, е разполагал с много малко концентрирана материя и много голямо празно пространство, което да запълва с качество. И тогава всяко качество, всяко проявено качество, е добро.
Събирам ръце, плавен мах, образувам дъга, оттласквам и преминавам под нея; очите ми са отворени и виждам, че това е добро. Разбира се, това е илюзия, практически е невъзможно да се отвори празно място във водата. Тогава е нужно да се отвори другаде. Където и да е било, това зависи от отделния човек, възможностите са неограничени. Няколко машини в наши дни могат да произведат безброй, да речем, пластмасови кухини. И да ги напълнят с безчет разнообразни лесно качествено изменими вещества. И всичко да приключи за седмица. Да, но не на клетъчно ниво; това е повърхностно забавление; всеки ден някой отваря консерва и я затопля както умее; още по-добре ако я овъгли. Тази игра, тази измама се върши ежесекундно.
Аз се старая, старая се мъчително, с всички сили да създам собствена кухина, мое нищо сред плътната материя, в което да сътворя някакво качество, без значение какво; след като го видя, то ще бъде добро. Излизам от водата.

GOSPEL BY JOHN

...And freeze and frost, and cunning weather forecasters. And schools are out and earthquakes a lot; crisis and underpaiment in the mid of Feb.
After these things I looked and behold, Turkish serials on through the channels.

SCHOOL'S OFF IN VARNA

That's what it looked like at 7.00 in the morning. The skiing season in Varna is opened!

HAPPY SAINT ANTONIUS DAY TO ME!

I DARE REMIND THAT MY NAME IS NOT ANTONABADZHIEV BUT ANTON. JAN 17 IS MY NAMEDAY.
To those who are not aware of saintology - Saint Antonius used to be the greatest junkie and an alcoholic. Then he became the first A.A. That was the base of Anonymous Alcoholics and the name Anton Abadzhiev. Obviously it didn't work much (It was just the 3rd century!). So Antonius went to the hottest desert for a complete "cold turkey" procedure and became the very first hermit. As hermitage hadn't had any experience at the time he did not put himself in a cell and pray, but just the opposite. He stood long hot days (50C) and long cold nights (-50C) to fight the deuce. That should have been something! Look at Salvador Dali's "Temtation of Saint Antonius".
In the Orthodox Lives of The Saints we read:... Saint Antonius days and nights long challenged and fought MADNESS and GOT SEVERELY ANGRY WHEN HE COULDN'T WIN!
In Greek verse the name means "increasing straights".

There are some visuals presented what it looks and looked like.
Send me greetings and have one large for me!

P.S. The French "San Antonio" books are inspired by these great events. There are just 9 translations in English and about 29 in Bulgarian. In all languages it is unreadable.

JACOB GEDLEYIIHLEKISA ZUMA SAYS: KZUNGU

Джейкъб Зума възнамерява да се ожени и за шести път за 33 годишната Номпумелело Нтули, от която има вече две деца. За целта даде благословията си на всички унггингили (обратни) като ги нарече gay and lesbian compatriots каквото и да означава това.
Зума е дългогодишен член на Африканската комунистическа партия и член на Политбюро до 1990 година. Баща е на 16 деца и днес се ожени за пети път. За разлика от Тхаби Мбеки, който признава само едно извънбрачно дете и Нелсън Мандела, който без да излиза от затвора има още две съпруги освен Уини Мандела, Джейкъб Зума е поел курс на сътрудничество с Робърт Мугабе, въпреки че последният не иска да се жени повече, обаче здраво държи властта.
Понеже гореспоменатите факти се случват в една от най-богатите и развити държави в света, поместваме снимки, които да ориентират читателя в обстановката.
Авторът е прекарал известно време в Централния затвор на Хараре и знае за какво става дума.
Обаче, на Шипка всичко е спокойно.

2012 IS BECOMING CLOSER!

EAT, DRINK AND DO WHATEVERS HEARTILY, TEETHLY AND SEVERELY!

FIRECRACKERS ANTIDOT

I do admit I have spent some hours investigating shops to find something working against firecrackers and the awful noise they make at New Years Eve. In Varna it is some Pearl Harbor or worse. I went into an Esoteric Shop and founf out the cure! Some ZANKO had recorded a 90 min disk of SILENCE as most of you might see on the disc. So I assured my hour of calmness with the disc and headphones. It's worth trying at least.

I WISH YOU A MERRY CHRISTMAS, PENKE LE!

Джингъл бел, джингъл бел
Джингъл ол дъ уей
Уот а фан ит из то ран
Ин уан хорс оупън слей!

JUST A LITTLE HELP FROM MY FRIENDS

Guys I need some juicy texts on skiing subject. I have to give hand to an artist who must meet two ends this winter. He is going to print T-shirts.
This mere fact (printing T-shirts for winter sports!) proves by itself the desperate situation.
Thanks a bunch.