Към неразчертаната бяла площ пристъпват привидно случайни двойки и започват да играят шах. За фигури им служат очевидно всички попаднали под ръка, а понякога съвсем целенасочено избрани предмети.
Играчите сядат и стават, обикалят площадката и под различни ъгли местят шарени камъчета, парчета дърво, дървесни клонки от различни видове гора, с различна големина и причудливи форми. Както и цветни стъкълца, ръждиви пирони, монети и трохи от хляб. Един от тях даже изхлузва от пръста си венчална халка от масивно злато, за да я жертва във втория ход заради надмощието на бучица изсъхнала, сива глина.
Играчите са умислени, съсредоточени, възбудени, радостни, по-скоро - унесени.
Играта продължава, докато единият се признае за победител, а другият - за победен.
Извадка от "Шеъринг", автор Антон Абаджиев
Всичко за мен
понеделник, 23 март 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)