Последователи

Всичко за мен

понеделник, 17 август 2009 г.

ОТСТОЯВАНЕ НА АКСИЗАТА

ТРИСМИСЛИЦИ

Ми, ти пишеш и рисуваш някакви трисмислици – казва ми редакторът и ми връща листа.
На рисунката е изобразен силует на човешка фигура, стъпила на стръмен бряг. На врата си фигурата е завързала огромно, тежко, издялано „А”. След миг тази тежест ще я завлече в море от разностилно изписани букви „Б”.
Затова попадаш все в третото класиране – обяснява редакторът – нещата са по-ясни и по-интересни, когато са двусмислени – в интелигентния хумор, де.
Двусмислени са – убеждавам го аз. Щяха да са трисмислени, ако имаше и буква „В”.
Значи така.
Една точка – смислица, проста, ясна, понятна като брадва от вагонен ресор.
Две точки – двусмислица. Права линия, може и отсечка – по-интересна, но по-неясна – като топор с две острието – алебарда или башлик?
Три точки – трисмислица, триъгълник, триизмерност. Най-безинтересно и непродаваемо, защото е неясно (...това не го разбирам – като е брадва, защо е от камък; няма сап и връз нея някакви китки...) Като скулптура от Радослав Радев.

Освен простия изказ на мисълта, към които спадат каламбурът и всички научни писания, съществува и изказ на идеи и споделяне на чувствежа, който поражда наборът от идеи; те са реални, тези идеи – имат си свят – там жънат и вършеят, мелят, месят и пекат майстори. Наречете го изкуство, ако щете.
Но да се проектира всичко това в триизмерния свят, са необходими три опорни точки; така овеществяването на всеки духовен акт е трисмислен. Майсторът-пресъздател присъства и в трите точки – наблюдава как наблюдава себе си.

За яснота – вземам лист хартия и обикновен молив. Рисувам щраус. При уплаха, щраусът скрива главата си в пясъка; явление смешно, но просто (къде ще я дене?)
Рисувам под щрауса паваж. При уплаха, той ще завре глава в задника си (къде ще я дене?) Това е двусмислица – интелектуален хумор.
Затова рисувам паважа за небе, за да може горката птица да завре глава обратно на небето – в облаците (къде ще я дене?); и дано види нещо най-смислено и най-интересно там, където, ако не я принудиш по силата на създадените от майстора обстоятелства, никога няма да погледне.
Това е трисмислица.

Останалото е шоуто на Слави Трифонов – шкембеджийница пет звезди, приборите златни на сребърни точици, свири Берлиоз. Хората се лекуват от постоянен махмурлук. И да се излекуват, пак ще си харесват шкембе и двусмислици. И Кушадасъ.
А трисмислицата се родее с магията. Но майсторът–вълшебник не обяснява никому нищо. Той поставя трите опорни точки и ги оставя да си ги запълниш с каквото ти е по сърце.
После си тръгва, защото обича пътя, а не скиталчеството, а между зъбите му стърчи трилистната детелина на свети Патрик.

Архив на блога