Последователи

Всичко за мен

неделя, 8 ноември 2009 г.

ХАЗАРДЪС

Кралят на клубовете, попът спатия ме наблюдава с двата си десни профила отгоре и отдолу яхнал недохранена мечка опасана с пола от разтегателна хартия. Мечката е глупава – чака трите дрянови пъпки да се разпукат, да цъфнат и да вържат, та да се натъпче със зрели дренки и да се катурне за зимен сън.
През пролетта цар трефа се качва на гърба на изпосталялото животно; през зимата се е крил в казината и кафенетата на топло.
Най напред се появява в междупанелието, под градинските пейки и масите с циментови плотове опасани с винкел. Върху лицето му се търкаля празна бутилка, наоколо остро мирише на анасон. Тогава е изгубен и е в изгнание – не можеш да не прибереш на сухо и топло един цар в ранната гладна пролет.
След Велики пости излиза на зелено, стои поизправен – подпират го коленчати стръкове трева и така се вижда повече и отдалече.
В горещото лято никне в сенките като странна гъба – направо от тротоара и паважа. Нерядко е захлупен по очи; на гърба му са изписани сини и червени квадрати и винетки, а често и зеленикави стодоларови банкноти. Тогава е силен и безгрижен и опасен; вездесъщ е и е навсякъде. Краде и приема образа на всяка намерена карта; особено обича да изглежда като двойка каро.
Постепенно уляга и придобива навици. Избира си постоянни места, предварително знае пътя ми когато го вдигам и разкопчавам горния джоб на ризата за да го прибера до сърцето си, гледа през рамото ми. Реша ли да избягам, да сменя маршрута ме оставя да криволича с часове из прашните непознати улички, пълни с дебели пърдящи хора и грозните им видиотени деца и кучета. Когато се предам и тръгна към някой централен булевард ме чака на кръстовището приел образа на джокер и се смее, и маха с жезъла си от глогова пръчка и надут свински мехур, в който тракат три сухи стари зърна от бакла.
Когато задухат есенните ветрове е неудържим – носи се с тях и ме зашлевява по врата и страните; мечката се търкаля тежко в дренака, а цар трефа танцува с горчивите падащи листа и ме наранява в слабините с острите си, вечни тайвански ръбове.
Аз съм унижен – станал съм поданик, роб, камериер; за да спася достойнството си обявявам, че негово величество ще прекара зимния сезон в собствения ми дом. За да го развличам купувам пълното ръководство за гледане на карти от мадам дьо Таб.
Мадам ми разкрива тайната си – рицарите се напуснали кралете си и са подирили убежище в Рота – затова картите се редят проснати по очи и оплакващи. Всяка пета карта се пропуска с пренебрежение и се разчита посланието на следващата карта.
В продължение на всичките непоносими зимни вечери, когато мечката спи и се събужда колкото да види цъфнали ли са пъпките аз редя безкрай по пет карти и обръщам шестата – поп спатия.
Имам тесте от тридесет и двама царе трефа.

Архив на блога