ЕДНО ИНТЕРВЮ

Беше пролет, дойде есен. Вчера по телевизия „Европа”, която е българска телевизия, видяхме едно прекрасно интервю с нашия голям актьор и артист Любен Чаталов. Той говори за интеграцията. Такъв въпрос му поставиха – да говори по него. Любен Чаталов каза: „Не ни разваляйте ракията! Ще си вържа кучето на пътеката и аз ще питам тебе, а не ти мене – що щеш тука?”
Тази грубовата, но умилна за мен скица аз привеждам по повод на искрената статия, от мое име публикувана през пролетта.
По повод интеграцията, която дума може да се раздели – и се раздели! на Интер-Грация – да, бе, Любен Чаталов го направи по новинарската телевизия, вчера! По този повод аз бях замислил кратичко есе с работно заглавие „Колко неща не знаем.” Както виждате, не е въпрос. Ние всички не знаем. Не повече или по-малко от някой друг – всичките не знаем – всеки поотделно и като цяло /няма определение за цяло, което да действа към момента/.
Колко сме забравили? Дали сме ги забравили – или трябва един именит актьор да ни ги припомня? Май, че, да. Употреби се думата „големите”. Не, това не е еврейска фантастика – те са си големи… като него и други там…в добрия смисъл. Няма вече големи. Няма минали – няма бъдеще, всичко е … ами няма име - нищо не е .
Аз не искам да съм голям – въпреки че съм – най-по!
Но никой не знае.
Даже с пари не се оправя работата.
И с много пари – пак не се оправя.
Значи – за да забравиш – трябва да знаеш. Като не знаеш – голяма работа! Някой ще те интегрира. Като не те интегрира – ще си живееш живота!
Колко му е – един живот – ще го изживеем!