Поради въвеждането на кирилицата в интернет (а оттам и на българския език) Агенция Интелекчюъл Капацити Проджект бърза да набере приоритетно позитиви.
Предполагаемите негативи произтичат от липсата на Ъ, или да речем w.
Все пак ние не бихме желали профил от рода на ХТТП.ВАЙ.ВАЙ.ВАЙ.БУДАЛА.КОМ
Както и да изписваме адреси на арабски, японски, тамили, гуджарати и прочие езици, въпреки че половината свят го прави. На нас ни идва множко.
Всичко за мен
вторник, 17 ноември 2009 г.
вторник, 10 ноември 2009 г.
ПОГЛЕДНЕТЕ НОВИЯ МИ БЛОГ
И участвайте в него! Можете да влезете от профила ми или на www.enyovden.blogspot.com
Вълнуващото заглавие на блога е ИНТИЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ и е посветен на БРЕЙКИНГ НЮЗ.
Честито!
Вълнуващото заглавие на блога е ИНТИЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ и е посветен на БРЕЙКИНГ НЮЗ.
Честито!
понеделник, 9 ноември 2009 г.
БРЕЙКИНГ НЮЗ
Агенция ИКП (Интелекчуъл Капацити Проджект) съобщава, че носителят на три златни медала доктор по психиатрия и майор от американските спецчасти Нидал Малик Хасан отстреля в базата Хууд 44 пациенти, 13 от които на място. Командирът генерал Коен и американският президент Барак Хюсеин Обама коментираха събитието.
Хората все още не могат да разберат какво става.
АИКП
Хората все още не могат да разберат какво става.
АИКП
неделя, 8 ноември 2009 г.
ХАЗАРДЪС
Кралят на клубовете, попът спатия ме наблюдава с двата си десни профила отгоре и отдолу яхнал недохранена мечка опасана с пола от разтегателна хартия. Мечката е глупава – чака трите дрянови пъпки да се разпукат, да цъфнат и да вържат, та да се натъпче със зрели дренки и да се катурне за зимен сън.
През пролетта цар трефа се качва на гърба на изпосталялото животно; през зимата се е крил в казината и кафенетата на топло.
Най напред се появява в междупанелието, под градинските пейки и масите с циментови плотове опасани с винкел. Върху лицето му се търкаля празна бутилка, наоколо остро мирише на анасон. Тогава е изгубен и е в изгнание – не можеш да не прибереш на сухо и топло един цар в ранната гладна пролет.
След Велики пости излиза на зелено, стои поизправен – подпират го коленчати стръкове трева и така се вижда повече и отдалече.
В горещото лято никне в сенките като странна гъба – направо от тротоара и паважа. Нерядко е захлупен по очи; на гърба му са изписани сини и червени квадрати и винетки, а често и зеленикави стодоларови банкноти. Тогава е силен и безгрижен и опасен; вездесъщ е и е навсякъде. Краде и приема образа на всяка намерена карта; особено обича да изглежда като двойка каро.
Постепенно уляга и придобива навици. Избира си постоянни места, предварително знае пътя ми когато го вдигам и разкопчавам горния джоб на ризата за да го прибера до сърцето си, гледа през рамото ми. Реша ли да избягам, да сменя маршрута ме оставя да криволича с часове из прашните непознати улички, пълни с дебели пърдящи хора и грозните им видиотени деца и кучета. Когато се предам и тръгна към някой централен булевард ме чака на кръстовището приел образа на джокер и се смее, и маха с жезъла си от глогова пръчка и надут свински мехур, в който тракат три сухи стари зърна от бакла.
Когато задухат есенните ветрове е неудържим – носи се с тях и ме зашлевява по врата и страните; мечката се търкаля тежко в дренака, а цар трефа танцува с горчивите падащи листа и ме наранява в слабините с острите си, вечни тайвански ръбове.
Аз съм унижен – станал съм поданик, роб, камериер; за да спася достойнството си обявявам, че негово величество ще прекара зимния сезон в собствения ми дом. За да го развличам купувам пълното ръководство за гледане на карти от мадам дьо Таб.
Мадам ми разкрива тайната си – рицарите се напуснали кралете си и са подирили убежище в Рота – затова картите се редят проснати по очи и оплакващи. Всяка пета карта се пропуска с пренебрежение и се разчита посланието на следващата карта.
В продължение на всичките непоносими зимни вечери, когато мечката спи и се събужда колкото да види цъфнали ли са пъпките аз редя безкрай по пет карти и обръщам шестата – поп спатия.
Имам тесте от тридесет и двама царе трефа.
През пролетта цар трефа се качва на гърба на изпосталялото животно; през зимата се е крил в казината и кафенетата на топло.
Най напред се появява в междупанелието, под градинските пейки и масите с циментови плотове опасани с винкел. Върху лицето му се търкаля празна бутилка, наоколо остро мирише на анасон. Тогава е изгубен и е в изгнание – не можеш да не прибереш на сухо и топло един цар в ранната гладна пролет.
След Велики пости излиза на зелено, стои поизправен – подпират го коленчати стръкове трева и така се вижда повече и отдалече.
В горещото лято никне в сенките като странна гъба – направо от тротоара и паважа. Нерядко е захлупен по очи; на гърба му са изписани сини и червени квадрати и винетки, а често и зеленикави стодоларови банкноти. Тогава е силен и безгрижен и опасен; вездесъщ е и е навсякъде. Краде и приема образа на всяка намерена карта; особено обича да изглежда като двойка каро.
Постепенно уляга и придобива навици. Избира си постоянни места, предварително знае пътя ми когато го вдигам и разкопчавам горния джоб на ризата за да го прибера до сърцето си, гледа през рамото ми. Реша ли да избягам, да сменя маршрута ме оставя да криволича с часове из прашните непознати улички, пълни с дебели пърдящи хора и грозните им видиотени деца и кучета. Когато се предам и тръгна към някой централен булевард ме чака на кръстовището приел образа на джокер и се смее, и маха с жезъла си от глогова пръчка и надут свински мехур, в който тракат три сухи стари зърна от бакла.
Когато задухат есенните ветрове е неудържим – носи се с тях и ме зашлевява по врата и страните; мечката се търкаля тежко в дренака, а цар трефа танцува с горчивите падащи листа и ме наранява в слабините с острите си, вечни тайвански ръбове.
Аз съм унижен – станал съм поданик, роб, камериер; за да спася достойнството си обявявам, че негово величество ще прекара зимния сезон в собствения ми дом. За да го развличам купувам пълното ръководство за гледане на карти от мадам дьо Таб.
Мадам ми разкрива тайната си – рицарите се напуснали кралете си и са подирили убежище в Рота – затова картите се редят проснати по очи и оплакващи. Всяка пета карта се пропуска с пренебрежение и се разчита посланието на следващата карта.
В продължение на всичките непоносими зимни вечери, когато мечката спи и се събужда колкото да види цъфнали ли са пъпките аз редя безкрай по пет карти и обръщам шестата – поп спатия.
Имам тесте от тридесет и двама царе трефа.
вторник, 27 октомври 2009 г.
WHAT IS THIS LANGUAGE? WHAT DOES IT SAY?
It is not a quizz. I bought an assassin's knife with some haiku on it. Guys, you know very many things - give a hand.
понеделник, 26 октомври 2009 г.
EVENING STAR, MORNING STAR
She hides her broomstick in the lumber room full of rags and cleansing preparations. Amongst all the wipers, wet clouts and mops with plastic shanks there is just one broom – fragrant and neat with seed grains. That is her broom. Onto the polished stick she leaves a curly hair with a lucent point. When she gets out of the room and walks along the corridor limpid and bracing droplets of sweat flicker on her underwaist. But I am the one to get the lesson up – I officiate. I ritually wipe the green blackboard with fizzing fluid scenting of chocolate and mint.
Behind the cupboard’s window a soldered glass cylinder stands up; there is an asphalt plate soaked in formalin inside. Under the armpits and the tummy of a white tanned sexless embryo of a nephtalim run cords of catgut fastening the body to the plate. I whiff upon its huge head and shine the glass against the eyes, tightly shut, with a velvet rag. Sometimes she opens the cupboard window and knocks her pink nail onto this very spot, just like teasing a goldfish in an aquarium. The fluid sways and the eyes give a momentary glimpse.
I know it all because I sit on the front desk and am able to see everything. I see everything even while checking the elegant ellipses of the piece of chalk which unite into a gentle and definite gothic spire. The weight of the piece is twenty grams exactly altogether with the bluish diaper-patterned paper wrap. I measure it before every lesson by a chemist’s balance whose measuring weights are several flat and marked wafers. Its name is engraved into the material – cade, heth, aleph, lamed, kaf – CHALK. I don’t have to do quite so many things – the necessity of acts is accomplished. Light comes from the north, no phantom sun spots appear on any surface and the air is crystal.
When she comes in it is only me to see that her illusive blush is in fact due to the wind beaten cheekbones, the pale freckled circles around her eyes are the proof of the aviator’s glasses she wears to keep out from the extreme speed up there. At the time the lesson begins I slip off my trainers and put my bare feet into my special bleached felt slippers. Then I tuck the points of my fingers into the ears and freeze, eyes shut. The lesson ends with the words, “Did you understand, students? This is our Solar system!”
I gaze around bewildered. They did understand it – they understand it all. There are eleven circles drawn on the board and all of them are aware that this is the sun to give them heat and the moon to shine with its reflected light, and all those conglobular wound in rock rings and variegated gases planets which nobody has ever seen – they are already material to the class. Within forty minutes the class apprehended that basic unyielding knowledge to determine their place in the universe. It is the life-long mainstay, the touchstone for any postward information.
I do not understand. I only ascertain. I measure the piece of chalk again, it weighs seven and a half grams. Our solar system therefore has the weight of twelve and a half grams and consists exclusively of milky white chalk and two letters – C&H.
Wait, though!
You don’t know what she scribes in that heavy magic book in The Teachers’ Room. In the ruled boxes she enters – Sun, Moon, Earth, Mercury, Milky Way, Galaxy, and Supernova.
This book is called The Material Book. And if you wish to understand a little bit more just stay with me after classes.
She leaves with the rest of the teachers, they all head along to the buss stop; she laughs, arranges her hair, after that she stops and bends down to fix nothingness on her shoes and lets everybody pass by.
Then she enters the lumber room.
Behind the cupboard’s window a soldered glass cylinder stands up; there is an asphalt plate soaked in formalin inside. Under the armpits and the tummy of a white tanned sexless embryo of a nephtalim run cords of catgut fastening the body to the plate. I whiff upon its huge head and shine the glass against the eyes, tightly shut, with a velvet rag. Sometimes she opens the cupboard window and knocks her pink nail onto this very spot, just like teasing a goldfish in an aquarium. The fluid sways and the eyes give a momentary glimpse.
I know it all because I sit on the front desk and am able to see everything. I see everything even while checking the elegant ellipses of the piece of chalk which unite into a gentle and definite gothic spire. The weight of the piece is twenty grams exactly altogether with the bluish diaper-patterned paper wrap. I measure it before every lesson by a chemist’s balance whose measuring weights are several flat and marked wafers. Its name is engraved into the material – cade, heth, aleph, lamed, kaf – CHALK. I don’t have to do quite so many things – the necessity of acts is accomplished. Light comes from the north, no phantom sun spots appear on any surface and the air is crystal.
When she comes in it is only me to see that her illusive blush is in fact due to the wind beaten cheekbones, the pale freckled circles around her eyes are the proof of the aviator’s glasses she wears to keep out from the extreme speed up there. At the time the lesson begins I slip off my trainers and put my bare feet into my special bleached felt slippers. Then I tuck the points of my fingers into the ears and freeze, eyes shut. The lesson ends with the words, “Did you understand, students? This is our Solar system!”
I gaze around bewildered. They did understand it – they understand it all. There are eleven circles drawn on the board and all of them are aware that this is the sun to give them heat and the moon to shine with its reflected light, and all those conglobular wound in rock rings and variegated gases planets which nobody has ever seen – they are already material to the class. Within forty minutes the class apprehended that basic unyielding knowledge to determine their place in the universe. It is the life-long mainstay, the touchstone for any postward information.
I do not understand. I only ascertain. I measure the piece of chalk again, it weighs seven and a half grams. Our solar system therefore has the weight of twelve and a half grams and consists exclusively of milky white chalk and two letters – C&H.
Wait, though!
You don’t know what she scribes in that heavy magic book in The Teachers’ Room. In the ruled boxes she enters – Sun, Moon, Earth, Mercury, Milky Way, Galaxy, and Supernova.
This book is called The Material Book. And if you wish to understand a little bit more just stay with me after classes.
She leaves with the rest of the teachers, they all head along to the buss stop; she laughs, arranges her hair, after that she stops and bends down to fix nothingness on her shoes and lets everybody pass by.
Then she enters the lumber room.
ANTON ABADZHIEV NE E ANTON ABADJIEV
Anton Abadzhiev is antonabadzhiev.
antonabadzhiev is Anton Abadzhiev.
Anton Abadzhiev e Антон Абаджиев.
Антон Абаджиев е Anton Abadzhiev и също anatonabadzhiev.
Anton Abadzhiev is not Anton Abadjiev.
Please, look at the pictures attached.
Thanks a bunch.
Абонамент за:
Публикации (Atom)