ПЕСЕН НА ТЕЛЕСНОТО ОЧИСТВАНЕ
От С. Сандригон
Свойте щерки именува Америка
Ема или Емилия
Най-голямото мое женско чедо се клати на гърба на камила в Сейнт Луи Десет метра е висока камилата
Съгрешихте пред Бъфет фамилия:
Натъртена болка от животно разклатено.
Кайте се! Герои и влюбени!Следовници на църквата научна и мормони!
Аз жив съм и земята е господня, звучна е.
Дъщеря ми получи пет минути овации за своята славна битка с горгоните
Гола скита сега без право на нация, един банан ръката нейна не получи.
Проснете наземи телата си, от славене на Третата поправка сме разтъртени.
Заспете и сънувайте гърди, чудати изваяния там в папската градина
Все още червеи копаят под междущатската родина в очакване във Ханаан да се завърнат.
И дави се човекът в червени одеяния, пред всички ни в таверната изтърсва се доносник нов за за вярата
омайна.
Пак дъщеря ми, обажда се само, когато изпразни кесията.
Четири хиляди сто и четиридесет ангела борят се върху котлета в чинията.
С моето име на чело изписани.
Сиера Невада изригва в буря от пурпурни вихъри,
Канибали и плодояди разкривят моята песен във стихове.
Малини-пралини? Употребени; и мечката край тях не диша
Да надхитря аз словом предизвиках демократа от афиша
Тоя мамин любовник главата ми с палка премаза
Побягнах в долината на платената любов, притиснах се и дълго крих се в ямката на тягостната пазва.
Запей ми, ще изслушам някоя щатска песен потулена
Платихме в Ашфол, изкопахме дъщеря ми от фосилното й ложе
И звук бих кътал, но е късно – проблеснаха светлинни улеи
Робовете, копачите на гробове разпуснахме, да се сберем на Джеферсън с разклона невъзможно е.
Говорейки за сватби хванах бас, че няма да изкара и година
Тя не утрая даже половината и свърши точно в три минути със своите деяния – като на Кеневик луната
Секс простотии й напъваха обхвата
И губеха намного и нечути неща добри, като свещи и оригами.
Енергийни кризи, високопърдие, капрологичен хумор – всичко на светло, на къра
Брътвеж без цел за разни изми, доказана безкрайността
Кърмъзен спасител в докапчен казан, с кон занитен в южняшки яхъри.
Страхотно, казват; и изнизват се покрай гнева на пропастта.
Наричате ме шут, обаче аз не съм, аз съм натура
Пластичните касапи где са да клъцнат някоя известност
Детето ми изгуби вид от качамак и синекура
Изпратих острие в лика на бившия й мъж със самострел; и миролюбци като нас забравят свойта честност.
Фамилията тя не ще смени, но пре-прекръсти нощния амвон
Десет хиляди пъти, сърца, езици, форми, писмена и бардове не могат и поетите
А моята любов лежи сред бъдещето на парите и газеника на Плутон
В Тихуана в зори, там, под агавето си спомням планетата.
Събуди се, върни се, Пол Робсън! Най-ниският ти тон срази милитаристите
Износено, с лице червено зомби под пода нейде мърда се.
От местна парадигма мозъкът му гръмна, на секси-говедаря – антихрист.
Неубедената съвсем Америка с пророк офъфлен се нагърби.
Тя е мъртва в ръцете ми и смисъл вече няма, не капнах и сълза
И седмици се карах с биографа й да запечата тази лудост недостигната
За задушените копачи станах като пастир за своята изгубена овца
И връщам вкупом всичките Емилии и Еми на мястото, отдето са пристигнали.
От английски: Антон Абаджиев
