Заля ни отново вълна от произведения на световноизвестен писател, за когото не сме чували нищо, а подтискащото в случая е, че когато престанем да чуваме, надяваме се – скоро, за споменатия писател – ни чака следваща вълна. Защо мисля така? Защото ни напълниха книжарниците с Пауло Коелю, Орхан Памук, някакъв японец, комуто забравих името и подобни световноизвестни велики творци. Сега на ред е Хорхе Букай, който също пристига отдалеч, подобно най-евтино цирково представление след „успешното си турне в Америка, Африка и Австралия – ни оказва чест само тази вечер, и само на това място”. Мястото явно се оказва плодоносно за подобни творци.
Защо се харчат стотици хиляди за издаване, разпространение и реклама на книгите на подобни хора? Те са бедни на стил, идеи, нямат опорна точка, която да създаде етическа основа, а оттам – и естетическо качество за да привнесат отмалко култура, която да пооблагороди читателя, или да даде възможност на малцината творящи интелигенти да се поучат на нещо ценно и истинско. Ами, дал някой пари за харчене, подхвърлил кой ще да е следващия гений от кервана, и ето – харчат се.
Има чудесни писатели от близо и далеч за които сме чували, купихме си книгите им, четем ги и ако не израстваме духовно, то поне не се травмираме душевно. Милорад Павич се преиздава, браво, изкупуват се книгите – читатели има. Обаче като се стигне до Умберто Еко: „Тайнственият пламък на кралица Лоана”, че и „Островът от предишния ден” – четенето се затруднява. Защото трябват предварителни знания по третираните въпроси, или желание да се придобият тези знания. Необходим е интелектуален порив, който да се събуди у читателя и да започне да действа, да проработи, да даде плод. Кой ще се занимава? Има малцина, които се занимават, но не това е предметът на последващото споделяне.
Защо се разрежда дрогата? Защото е силна и ше ти увреди нервната система – няма да издържиш и ще си умреш в кратко време. Ами, да вземат по-малки количества!
Не, не е там работата. Много малко хора ползват чиста дрога. Ползват я и не умират, явно, разбират й. Въпросът ми също беше неправилен – той би следвало да бъде: Защо развалят дрогата?
И отгворът е следният: Оказва се, че колкото повече прах за пране или подсладители, или каквото им падне под ръка поставят в истинското вещество, така че не само силата на дрогата да спадне наполовина, ами да не е дрога тя въобще – толкова повече хора започват да я употребяват. Носи им щастие. Искат хората да ядат кюфтета от щастливи прасета, нищо че са от соя, гевюрц и интеррот. Щастие искат всичките. Обаче, тия дето смъркат лепило или пият грунт – какви хора са те, с тия евтини продукти, дето не са обиколили Америка, Африка и Австралия и само тук и сега са специално за нас? Токсикомани, отпадък на човешкото общество – ето такива са тези хора – позор и изтребление за тях.
Чуйте ме, майната му на „обществото”, което масово купува и чете боклуци със състав 10% азбучни истини плюс 10% стил на дванадесетокласник /това е чистата дрога!/, а останалото е гевюрца, който му се услажда. Гевюрцът, впрочем е тоалетна хартия на прах, за подобряване на перисталтиката.
В последните години малобройната българска интелигенция трябва да извърши нещо драстично. Трябва да хване скалпела и да се самоизреже от болното в главата и духа тяло на „потребяващото култура общество”. То не разбира от чист и екстатичен опиат, от друга страна интелигенцията не може и не трябва да го разваля, за да може да се продава. Ние не сме дилъри. Който се чувства такъв – да заминава от другата страна на ножа. Така е било навсякъде през вековете. Това е цената на културата.
Ще кажете – нищо ново не ни казваш! Може би е така. Но ето и новото: Интелектуалците, като част от интелигенцията, след извършената вече болезнена операция са длъжни по всяко време и на всяко място да извикат на висок глас – Не искаме Хорхето, Паулото и другите ментета. Искаме средства за собственото си творчество! И най-важното – Искаме всеки потребител на буклуци, ако не публично, то поне за себе си да заяви: „Аз съм потребител на боклуци, толкова са ми възможностите, ще пия ракия от двадесет и два градуса, защото на етикета и пише „екстра”. От четиридесет градусовата повръщам и ме боли глава – тя не е за мен.”
Това е дългът на интелектуалеца – не да издирва ментета за продан, да им прави фестивали и да взема процент, а напротив – да опази опийното слово, и произтичащото от словото чисто, па ако ще да е само за двама души накръст!
Последователи
Всичко за мен
вторник, 8 юни 2010 г.
четвъртък, 29 април 2010 г.
THE ZMEY IN ZMEYNO ADVERTISING CAMPAIGN HAS STARTED!
A COMPANY OF NON-ECONOMIC DESIGNATION FOR PRIVATE BENEFIT
The second edition of "Zmey in Zmeyno" is a full two-parts nicely designed paperback and a bonus poster. The first part in English must be around in the PC. Rough verse available through email for free. Help needed to smoothen or roughen the English text and put the adequate slang. The Forest and Water nymphs days - 13th-30th May.
The design is a special merit of Vesselin Markov (the guy with the pipe).
неделя, 4 април 2010 г.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


Честит празник на всички! Честит празник на Корпуса на мира, чийто представители са по правило cа изпозаврени в места диви и нехристиянски и някои от тях може и камбана да не са чули тази сутрин. Честит празник и на тези, които отсега нататък почва да им бумкат камбаните в главата!
LOVE BABY, LOVE
THAT IS THE SECRET
OH, YEA-AH...!
понеделник, 29 март 2010 г.
ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ ОБИЧА ДА ГО РИТАТ КАТЪРИ
В началото на месец май 2009 година един човечец написа и публикува в сериозното списание "Света гора", издание на Великотърновския университет, рецензия за най-добрия роман отпечатан в България към тази дата, а именно - "Аксис" на писателя Антон Абаджиев.
Докато разберем, че този човечец е неграмотен и профан, той успя да напише че предпочита да го рита катър, отколкото да чете отлична книга. Оплю я. Без да прочете текста до средата я оплю. Написа, че романът "Аксис" е провинциално творение, което не е минало през никаква селекция, ами едва ли не е изтървано от Търговищката кланица.
За правдив селекционер той препоръча фондация "ВИК".
Приложили сме снимка на публикацията - вижте какво е написал.
Този човек се нарича ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ.
Ние знаем, че трябва да интегрираме полуграмотните, ментално слабите и и изобщо хората с придобити или наследствени неравностойности. Но по-важното, което знаем е, че НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ ГОРЕИЗБРОЕНИТЕ ХОРА ДА ИНТЕГРИРАТ НАС!
И не можем да бъдем толерантни по въпроса.
Извиненение на Владимир Шумелов - няма да дадем. Да се интегрира и оправя не на наш гръб! Защото ето какви са резултатите:
1. Фондация "ВИК" класира романа "АКСИС" като един от двадесесетте най-добри български романа.
2. Авторът беше поканен на обсъждане на творбата от журито в София.
3. След което тъй-любимата (тя има кратко, запомнящо се име и дава по някой лев) фондация на Владимир Шумелов раздаде тук и там парите за наградите, вдигна бял байрак и спусна кепенците!
А за вродените и придобити недостатъци на господина - ние не сме експерти! Не се наемаме с такава трудоемка работа - да оправяме кривиците на Владимир Шумелов. От неговото собственоръчно творчество знаем само, че обича да го рита катър!
Прилагаме документи
<< Prev | Next >> New Refine
1. Романи, преминаващи първоначалната селекция на журито
Антон Абаджиев, „Аксис”, ИК Карива Атанас Липчев, „Крадци”, Изд. Фабер – В. Търново Богдан Русев, „Къщата”, Изд. Обсидиан Божана Апостолова, „Кръстопът без пътища”, ИК Стигмати Божидара Цекова
www.vickfoundation.com/bg/novel2009.html
<< Prev | Next >> New Refine
Романи, преминаващи първоначалната селекция на журито
1. Антон Абаджиев, „Аксис”, ИК Карива
2. Атанас Липчев, „Крадци”, Изд. Фабер – В. Търново
3. Богдан Русев, „Къщата”, Изд. Обсидиан
4. Божана Апостолова, „Кръстопът без пътища”, ИК Стигмати
5. Божидара Цекова, „Всички дни от седмицата”, Изд. Аргус
6. Валери Стефанов, „Някой отдолу”, Изд. Диоген
7. Ваня Кирицова, „Писма от тигана”, Изд. Библиотека Звездоброй
8. Виолета Драганова, „Насаме с истината”, Изд. Сиела
9. Виргиния Захариева, „9 зайци”, Изд. QM
10. Галин Никифоров, „Фотографът”, Изд. Сиела
11. Емануил Видински, „Места за дишане”, Изд. Алтера „Делта Ентъртейнмънт” ЕООД
12. Емилия Дворянова, „Концерт за изречение”, Изд. Обсидиан
13. Захари Карабашлиев, „18% сиво”, Изд. Сиела
14. Иля Велчев, „Божи знак”, ИК Жанет 45
15. Коста Радев, „Розата на ветровете”, Изд.Авангард Прима
16. Красимир Дамянов, „Дневник на една пеперуда”, Изд. Факел експрес
17. Людмила Филипова, „Стъклени съдби”, Изд. Сиела
18. Мария Станкова, „Скука”, ИК Жанет 45
19. Милен Русков, „Захвърлен в природата”, ИК Жанет 45
20. Милен Стоянов, „Дебют на черния кон”, Изд. Фама
21. Михаил Вешим, „Английският съсед”, Изд Сиела
22. Момчил Николов, „Кръглата риба”,ИК Жанет 45
23. Слави Боянов, „При изгрева на дните”, РК Васил Станилов
24. Станислава Чуринскийене, "Second life”, Изд. Асима
25. Христо Карастоянов, „Съпротива.net”, ИК Жанет 45
Освен отпадналите заглавия, журито реши да изключи следните творби:Като жанрово различни:
Ивайла Александрова, „Горещо червено”, ИК Жанет 45
Капка Касабова, „Улица без име”, Изд. Сиела
Свобода Бъчварова, „По особено мъчителен начин”-3 т., ИК Жанет 45Поради отказ на автора:
Леа Коен, „Преследвачът на звуци”, Изд. Сиела
неделя, 21 март 2010 г.
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

It's already been a year since I met Mr. James Quill, that seems I have been blogging for a year! I met virtually and in flesh many wonderful people - The Viconians, The Sand Dragon himself, Theresa, Olaf-Mary etc.
That experience developed my pesrsonality to a to a severely mentally enabled guy - tough in body and mind.
Thank you all friends and MERRY NEWCOMING SPRING TO EVERYONE!
вторник, 2 март 2010 г.
ЩО Е ТО?

БИЗОНСКИТЕ ВОИНИ
Роман от Алберта Андерсън
…Самите те духове, неотлъчно следваха стадата, които прекосяваха ниската остра трева като огромни облаци, покрили прерията със сенките си. Облаците останаха, но големите стада ги няма… както и бизонските воини, лудите от пустошта, която никога не е знаела що е ограда, мъжете, които идваха с препускане от никъде и пак изчезваха с препускане към същото място, мъже с мокасини от бизонска кожа на краката и подрънкващи кости на вратовете, духове извън времето и пространството, които съществуваха преди цялата страна да потъне в кръв…
понеделник, 15 февруари 2010 г.
ELS - 1977
Hi guys! Happy to meet you all. Don't screw around but start commenting the blog and do please visit and comment through
ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ МИ ПРОФИЛ - ИНТЕЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ! The other link www.enyovdem.blogspot.com or the Facebook.
YРА!
ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ МИ ПРОФИЛ - ИНТЕЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ! The other link www.enyovdem.blogspot.com or the Facebook.
YРА!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Архив на блога
- 03/23 (1)
- 03/25 (2)
- 03/26 (1)
- 03/27 (6)
- 03/29 (2)
- 04/08 (1)
- 04/09 (2)
- 04/19 (1)
- 04/22 (1)
- 04/27 (1)
- 05/01 (15)
- 05/03 (1)
- 05/12 (1)
- 05/15 (1)
- 05/17 (1)
- 05/24 (1)
- 05/27 (1)
- 05/28 (1)
- 06/01 (1)
- 06/04 (1)
- 06/23 (1)
- 06/24 (1)
- 06/28 (1)
- 07/02 (1)
- 07/03 (1)
- 08/02 (1)
- 08/11 (1)
- 08/12 (2)
- 08/17 (1)
- 08/24 (1)
- 08/31 (1)
- 09/21 (1)
- 10/24 (1)
- 10/25 (1)
- 10/26 (2)
- 10/27 (1)
- 11/08 (1)
- 11/09 (1)
- 11/10 (1)
- 11/17 (1)
- 11/19 (1)
- 12/06 (1)
- 12/09 (1)
- 12/26 (1)
- 12/29 (1)
- 01/03 (1)
- 01/05 (1)
- 01/14 (1)
- 01/19 (1)
- 01/28 (1)
- 02/05 (1)
- 02/15 (1)
- 03/02 (1)
- 03/21 (1)
- 03/29 (1)
- 04/04 (1)
- 04/29 (1)
- 06/08 (1)
- 09/27 (1)
- 03/26 (2)
- 06/02 (1)