КАК НЕ УБИХ ПАПАТА

3.
По-нататък, за да сме съвсем капо ни натрисат иракска инвазия мъжкари, от садамовата партия - БААС. И те философи.

Уча се да свиря на уд, с придихателна. Няма как да не е с придихателна, защото удът представлява една копаня с крив гриф без прагчета и безброй струни от овчи черва.
"Али, бе, покажи как да изсвиря гамата."
"Ирак няма гамата. Дето натиснеш червото, там свири."
"Няма да го построите социализъма без гамата", казвам убедено аз.
И ни натирват да освободим помещенията, поради благото на интернационализма.

Да знаете, че по времето, когато умря Висоцки, сте нагъвали боб консерва, произведена лично и персонално от Али Химика!

По-нататък, преди да сдадем, си вземаме заплатите и двамката със Стою Недин - Финдли даваме по половин кило кръв в два поредни дни, която кръв се оказва много ценна, тоест, дават ни по стотачка за нея.

Стоювата цена няма, защото е наследствена и защото прапрадядо му развеждал три нощи шведския крал Август из бутраците. Кралят си имал някакви шведски проблеми, та дядото го емигрирал. И поради секретност вършали на Странджа баир гората в пълна тъмнина. Само че дядото не бил някакъв каналджия, ами си имал работа - овчици и прочие. Та, когато една сутрин успял да нацели Ченгене скеле казал, "Готово, емен-емен - в Египет си. Ей там, е-е, са пирамидите. Като повървиш още малко…"

Сътворил световната история човекът.

А пък кралят му дал калпака си и една чанта. Само дето била празна чантата. Дядото я носил цял живот празна, да му напомня какво точно ще получи когато разните западноевропейски проблеми започват да стават източен въпрос, както и обратното. Така се прекатурила конспирацията, а дядото на Финдли записал потомъка си за кърджалия при Индже войвода и влязъл в аналите със все чантата.

Стою има черен колан, борил е неофициално европейския шампион и се учи за психолог. Говори немски по вода и рецитира Робърт Бърнс.
Например, "Здрасти, Стою! Как я караш в този късен час?" И прочие.
"Аз…, чукам.", казва Финдли.
Всеки луд с номера си.

Ама като се събрахме двама - си купихме бели найлонови ризи и вратовръзки на ластик. После наехме стая в централния видински хотел за цял месец. Докато се оправях на рецепцията, Финдли купил от двама албанци две бутилки албански коняк "Скендербек" на сметка и ги изпихме още във фоаето. Освен във Франция, коняк се произвеждаше и в Албания.

А когато разлепвам клепачи - наоколо ми златна есен. По фронта тече жълтия бял Дунав, весело шуми в главата ми - бум!; муцуната ми - в пясъка. Финдли си направи труда да ми обясни, че след двуседмичен престой ни изхвърлили от хотела, понеже освен нас, стаята била препълнена с дъщерите човешки, а то било неморално. Още незапочнал, значи, и ме скъсаха по етика. И по право ме скъсаха.

Та, както казах, златна есен, през нощта златото никакво не се вижда, и комарите бият пирони по главата ми безспир. Водата по това време лъщи като буца разтопен асфалт и по нея мазно се разминават плавателни съдове. Съдовете са обгърнати от влашки, сръбски и австроунгарски ритми, при разминаването ритмиката се обогатява и продължава в този си вид да се носи по повърхността по най-гъвкав и еластичен начин, понеже водната повърхност много обича да носи ритмика, и шумове всякакви. Мазутни вълнички отразяват щърбави лунни и ходови светлинки в неподозирано виолетовозелено, а Финдли ми шие шамари, за да ме опази от инсектите.
Себе си не удря, защото комарите не го хапят - главата му е корава, кръвта му е наследствена, борил е европейския шампион на тъмно, пък и нали е учил немски.

Изобщо, за през нощта се прехвърлихме при рибарите, поради наличието на огън и пушек, и започнахме да приготвяме есенна чорба от зелен дунавски гебан в безрезервна подкрепа на родния рибодобив, и защото Шерю ни подгони яката - тоест - пукахме от глад.

Сутрин рибарите кипваха вода в една голяма смачкана кофа и после зариваха жарта до вечерта, най-напред с пепел, после с пясък, а отстрани на могилката бодваха куха пръчка. Кофата поставяха на върха, за да не разпилее вятърът огъня и да се поддържа водната температура топла. А в пепелта слагаха чушки, домати и лук, и те затрупани. Надвечер разравяхме жарта и повдигахме пламъка със сноп тръстика. И приготвяхме чорбата така:
Деряхме гебана като почвахме с дълги и дълбоки прорези по гръбнака, и изкарвахме филетата. От кожата на тази риба можеше да си направим цървули. Само че ние не си правехме цървули, ами я захвъляхме в реката, да не събира осите. Филетата мажехме дебело със счукан чесън и сол.
Чесън имаше навсякъде - висеше окачен на сплитки по дърветата и се търкаляше по брега. Само някой абсолютно загубен човек би тръгнал покрай Дунава без чесън и сол. Няколко глави на ден трепеха всички миризми, дракусе, проверяващи и, както по-сетне разбрах - комари.

Никаква милост за тоя загубен човек.

Омазаните бели месни парцали притискахме върху жарта и обелвахме изпечения зарзават, научихме се да късаме чушките на ивици. После кипвахме водата отново и хвърляхме всичко вътре.

Когато някойси с бяла престилка и смешна шапчица започне да ви обяснява по телевизионния апарат как се готви риба, и с какъв именно соев сос се полива - дръпнете щепсела и изпейте някоя песен. Пощраквайте с пръсти.
На това му се вика - суинг.

Много тичахме по нрава на местното циганско и влашко население от католическото вероизповедание, с тези си бели ризи и тънките черни вратовръзки. Даже ни намериха по една пробита капела, за да се вписваме в пейзажа таман и без допълнително усилие. Тези интимни нюанси ги произвеждаха главно веселите рибари, направо си умираха от смях.
През деня, обаче, се натискахме да товарим салца на ферибота и да чопнем по някой буркан, защото знаете вече - Шерю, и прочие. Пак Шерю ни закара на скрапа, тикна ни по една крива стоманена кука в ръка и ни научи да вадим оловото от акумулаторите. Скрападжиите се оказаха нелюбезни и напълно лишени от любвеобилност, вероятно поради липса на опиум за народите. Първични и вторични суровини с необикновена острота стърчаха в изобилие от малцинствената им група, и така, хеви метъл, хеви метъл, да не стане цепелин - пак на зарзавата.

Товароподемната дейност по ферибота, от своя страна, ни огря символично, само така, колкото да попаднем в светлината на прожекторите. В следствие на което моето основно занимание, понеже се явявах интелигенция, се сведе по необходимост до интелектуален и незаплатен труд - записвах си псувни на местното наречие. С химически молив, по маншетите, като един Булгаков.

И когато една студена сутрин осъмнахме без огън, мрежи и лодки, без жива душа, па макар и католическа, Стою Недин се протегна на пясъка, взря се в небесата и рече, че сурджата отивала на юг и за нас било крайно време да потеглим за топлите страни. Топлите страни, според географията на Финдли, се намирали в село Долно Паничерево, Казанлъшко.