ЛЯГАМ ВНИМАТЕЛНО ПО ОЧИ ВЪВ ВОДАТА

Не постепенно, контактът с водата е подчертан, изявен от двете страни; така се прегръщат свещениците в олтара по празник—двете им ръце са стиснати с палците нагоре, след поривистите двукратни прегръдки, всеки едновременно целува ръката която е хванал; в този момент те са щастливи. Лежа по очи в потока и се взирам към дъното; то е поравно глинено и каменисто. Тънки рехави водорасли, ръждиви и непретенциозни, издигат слабите си телца нагоре, телцата се поклащат от течението, ресничките докосват сребристите страни на дребни живи рибки. Всичко това би трябвало да може да се вдишва. Протягам ръце и свивам едновременно крака; разперените ми длани почти докосват повърхността. Следва плавен и широк мах, отражението на ръцете ми отдолу нагоре—към повърхността, е многоцветно; очертавам около слепоочията си моя собствена дъга, тласъкът от разпънатите мускули на краката ме прокарва под дъгата. Следва нова дъга и ново преминаване; бавно и еластично разтягане на мускулите; ушите ми чуват подводния шум, този на маховете и течението на водата, шума на предвижването. Ноздрите ми се пълнят с вода, по мекото небце се плъзга свежият вкус на речна тиня, нагъсто набита с огромни бели и нежни миди; те също се плъзгат или вървят разтворили вътрешността на деликатното си тяло към моите слабини. В плуването участват всички сетива, слабините са шестото сетиво; човек плува гол и с очи отворени, с взор във водите. Човешкото плуване е отваряне на кухини и запълването им с уникално качество—човек е качество сам по себе си; това разбира се е мимолетно изживяване, заместител, красива игра. Прекрасно е, но служи за подсещане, за подготовка, за обучение към самоосъзнаване, насочване към отговора на въпроса: за какво съм предназначен, как да го постигна, кой е верният път.
Концепцията, всъщност е много проста, винаги е била проста; натрупванията на живота, добър или лош, правят тази простота да изглежда груба, неразбираема, абсурдна. Повечето хора я заместват с прост и траен спомен за чаша мляко, сън в копа сено, целувка. Споменът поддържа и разтяга това мимолетно усещане през целия живот, за да замести празнината от липсващата удовлетвореност. А удолетвореността липсва, защото видението за качество съществува само в съзнанието, разпределя се внимателно и пестеливо в неговата емоционалната сфера. А истината е, че човекът не е организиращо млекопитаещо, способно с общи усилия чрез разместване на предмети да създава ситуации, помагащи му да оцелее и да побеждава природата, жива и мъртва.Човекът е човек само и единствено по една причина—само той е способен да твори качество. И този творчески процес трябва да бъде преживян на клетъчно ниво, с участието на всички клетки—от дермалните, до мозъчните; тогава човекът е солта на земята.
Но къде, къде да се вмести това ново качество, без "разместване на предметите и бъркане на химията"?
Материята не е оставила празно пространство, тя не търпи празно пространство, което да се използва за вместилище. Създателят, който и да е той, е разполагал с много малко концентрирана материя и много голямо празно пространство, което да запълва с качество. И тогава всяко качество, всяко проявено качество, е добро.
Събирам ръце, плавен мах, образувам дъга, оттласквам и преминавам под нея; очите ми са отворени и виждам, че това е добро. Разбира се, това е илюзия, практически е невъзможно да се отвори празно място във водата. Тогава е нужно да се отвори другаде. Където и да е било, това зависи от отделния човек, възможностите са неограничени. Няколко машини в наши дни могат да произведат безброй, да речем, пластмасови кухини. И да ги напълнят с безчет разнообразни лесно качествено изменими вещества. И всичко да приключи за седмица. Да, но не на клетъчно ниво; това е повърхностно забавление; всеки ден някой отваря консерва и я затопля както умее; още по-добре ако я овъгли. Тази игра, тази измама се върши ежесекундно.
Аз се старая, старая се мъчително, с всички сили да създам собствена кухина, мое нищо сред плътната материя, в което да сътворя някакво качество, без значение какво; след като го видя, то ще бъде добро. Излизам от водата.