Hi guys! Happy to meet you all. Don't screw around but start commenting the blog and do please visit and comment through
ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ МИ ПРОФИЛ - ИНТЕЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ! The other link www.enyovdem.blogspot.com or the Facebook.
YРА!
Всичко за мен
понеделник, 15 февруари 2010 г.
петък, 5 февруари 2010 г.
ЛЯГАМ ВНИМАТЕЛНО ПО ОЧИ ВЪВ ВОДАТА
Не постепенно, контактът с водата е подчертан, изявен от двете страни; така се прегръщат свещениците в олтара по празник—двете им ръце са стиснати с палците нагоре, след поривистите двукратни прегръдки, всеки едновременно целува ръката която е хванал; в този момент те са щастливи. Лежа по очи в потока и се взирам към дъното; то е поравно глинено и каменисто. Тънки рехави водорасли, ръждиви и непретенциозни, издигат слабите си телца нагоре, телцата се поклащат от течението, ресничките докосват сребристите страни на дребни живи рибки. Всичко това би трябвало да може да се вдишва. Протягам ръце и свивам едновременно крака; разперените ми длани почти докосват повърхността. Следва плавен и широк мах, отражението на ръцете ми отдолу нагоре—към повърхността, е многоцветно; очертавам около слепоочията си моя собствена дъга, тласъкът от разпънатите мускули на краката ме прокарва под дъгата. Следва нова дъга и ново преминаване; бавно и еластично разтягане на мускулите; ушите ми чуват подводния шум, този на маховете и течението на водата, шума на предвижването. Ноздрите ми се пълнят с вода, по мекото небце се плъзга свежият вкус на речна тиня, нагъсто набита с огромни бели и нежни миди; те също се плъзгат или вървят разтворили вътрешността на деликатното си тяло към моите слабини. В плуването участват всички сетива, слабините са шестото сетиво; човек плува гол и с очи отворени, с взор във водите. Човешкото плуване е отваряне на кухини и запълването им с уникално качество—човек е качество сам по себе си; това разбира се е мимолетно изживяване, заместител, красива игра. Прекрасно е, но служи за подсещане, за подготовка, за обучение към самоосъзнаване, насочване към отговора на въпроса: за какво съм предназначен, как да го постигна, кой е верният път.
Концепцията, всъщност е много проста, винаги е била проста; натрупванията на живота, добър или лош, правят тази простота да изглежда груба, неразбираема, абсурдна. Повечето хора я заместват с прост и траен спомен за чаша мляко, сън в копа сено, целувка. Споменът поддържа и разтяга това мимолетно усещане през целия живот, за да замести празнината от липсващата удовлетвореност. А удолетвореността липсва, защото видението за качество съществува само в съзнанието, разпределя се внимателно и пестеливо в неговата емоционалната сфера. А истината е, че човекът не е организиращо млекопитаещо, способно с общи усилия чрез разместване на предмети да създава ситуации, помагащи му да оцелее и да побеждава природата, жива и мъртва.Човекът е човек само и единствено по една причина—само той е способен да твори качество. И този творчески процес трябва да бъде преживян на клетъчно ниво, с участието на всички клетки—от дермалните, до мозъчните; тогава човекът е солта на земята.
Но къде, къде да се вмести това ново качество, без "разместване на предметите и бъркане на химията"?
Материята не е оставила празно пространство, тя не търпи празно пространство, което да се използва за вместилище. Създателят, който и да е той, е разполагал с много малко концентрирана материя и много голямо празно пространство, което да запълва с качество. И тогава всяко качество, всяко проявено качество, е добро.
Събирам ръце, плавен мах, образувам дъга, оттласквам и преминавам под нея; очите ми са отворени и виждам, че това е добро. Разбира се, това е илюзия, практически е невъзможно да се отвори празно място във водата. Тогава е нужно да се отвори другаде. Където и да е било, това зависи от отделния човек, възможностите са неограничени. Няколко машини в наши дни могат да произведат безброй, да речем, пластмасови кухини. И да ги напълнят с безчет разнообразни лесно качествено изменими вещества. И всичко да приключи за седмица. Да, но не на клетъчно ниво; това е повърхностно забавление; всеки ден някой отваря консерва и я затопля както умее; още по-добре ако я овъгли. Тази игра, тази измама се върши ежесекундно.
Аз се старая, старая се мъчително, с всички сили да създам собствена кухина, мое нищо сред плътната материя, в което да сътворя някакво качество, без значение какво; след като го видя, то ще бъде добро. Излизам от водата.
Концепцията, всъщност е много проста, винаги е била проста; натрупванията на живота, добър или лош, правят тази простота да изглежда груба, неразбираема, абсурдна. Повечето хора я заместват с прост и траен спомен за чаша мляко, сън в копа сено, целувка. Споменът поддържа и разтяга това мимолетно усещане през целия живот, за да замести празнината от липсващата удовлетвореност. А удолетвореността липсва, защото видението за качество съществува само в съзнанието, разпределя се внимателно и пестеливо в неговата емоционалната сфера. А истината е, че човекът не е организиращо млекопитаещо, способно с общи усилия чрез разместване на предмети да създава ситуации, помагащи му да оцелее и да побеждава природата, жива и мъртва.Човекът е човек само и единствено по една причина—само той е способен да твори качество. И този творчески процес трябва да бъде преживян на клетъчно ниво, с участието на всички клетки—от дермалните, до мозъчните; тогава човекът е солта на земята.
Но къде, къде да се вмести това ново качество, без "разместване на предметите и бъркане на химията"?
Материята не е оставила празно пространство, тя не търпи празно пространство, което да се използва за вместилище. Създателят, който и да е той, е разполагал с много малко концентрирана материя и много голямо празно пространство, което да запълва с качество. И тогава всяко качество, всяко проявено качество, е добро.
Събирам ръце, плавен мах, образувам дъга, оттласквам и преминавам под нея; очите ми са отворени и виждам, че това е добро. Разбира се, това е илюзия, практически е невъзможно да се отвори празно място във водата. Тогава е нужно да се отвори другаде. Където и да е било, това зависи от отделния човек, възможностите са неограничени. Няколко машини в наши дни могат да произведат безброй, да речем, пластмасови кухини. И да ги напълнят с безчет разнообразни лесно качествено изменими вещества. И всичко да приключи за седмица. Да, но не на клетъчно ниво; това е повърхностно забавление; всеки ден някой отваря консерва и я затопля както умее; още по-добре ако я овъгли. Тази игра, тази измама се върши ежесекундно.
Аз се старая, старая се мъчително, с всички сили да създам собствена кухина, мое нищо сред плътната материя, в което да сътворя някакво качество, без значение какво; след като го видя, то ще бъде добро. Излизам от водата.
четвъртък, 28 януари 2010 г.
GOSPEL BY JOHN
...And freeze and frost, and cunning weather forecasters. And schools are out and earthquakes a lot; crisis and underpaiment in the mid of Feb.
After these things I looked and behold, Turkish serials on through the channels.
вторник, 19 януари 2010 г.
SCHOOL'S OFF IN VARNA
That's what it looked like at 7.00 in the morning. The skiing season in Varna is opened!
четвъртък, 14 януари 2010 г.
HAPPY SAINT ANTONIUS DAY TO ME!
I DARE REMIND THAT MY NAME IS NOT ANTONABADZHIEV BUT ANTON. JAN 17 IS MY NAMEDAY.
To those who are not aware of saintology - Saint Antonius used to be the greatest junkie and an alcoholic. Then he became the first A.A. That was the base of Anonymous Alcoholics and the name Anton Abadzhiev. Obviously it didn't work much (It was just the 3rd century!). So Antonius went to the hottest desert for a complete "cold turkey" procedure and became the very first hermit. As hermitage hadn't had any experience at the time he did not put himself in a cell and pray, but just the opposite. He stood long hot days (50C) and long cold nights (-50C) to fight the deuce. That should have been something! Look at Salvador Dali's "Temtation of Saint Antonius".
In the Orthodox Lives of The Saints we read:... Saint Antonius days and nights long challenged and fought MADNESS and GOT SEVERELY ANGRY WHEN HE COULDN'T WIN!
In Greek verse the name means "increasing straights".
There are some visuals presented what it looks and looked like.
Send me greetings and have one large for me!
P.S. The French "San Antonio" books are inspired by these great events. There are just 9 translations in English and about 29 in Bulgarian. In all languages it is unreadable.
вторник, 5 януари 2010 г.
JACOB GEDLEYIIHLEKISA ZUMA SAYS: KZUNGU
Джейкъб Зума възнамерява да се ожени и за шести път за 33 годишната Номпумелело Нтули, от която има вече две деца. За целта даде благословията си на всички унггингили (обратни) като ги нарече gay and lesbian compatriots каквото и да означава това.
Зума е дългогодишен член на Африканската комунистическа партия и член на Политбюро до 1990 година. Баща е на 16 деца и днес се ожени за пети път. За разлика от Тхаби Мбеки, който признава само едно извънбрачно дете и Нелсън Мандела, който без да излиза от затвора има още две съпруги освен Уини Мандела, Джейкъб Зума е поел курс на сътрудничество с Робърт Мугабе, въпреки че последният не иска да се жени повече, обаче здраво държи властта.
Понеже гореспоменатите факти се случват в една от най-богатите и развити държави в света, поместваме снимки, които да ориентират читателя в обстановката.
Авторът е прекарал известно време в Централния затвор на Хараре и знае за какво става дума.
Обаче, на Шипка всичко е спокойно.
неделя, 3 януари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)