ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ ОБИЧА ДА ГО РИТАТ КАТЪРИ

В началото на месец май 2009 година един човечец написа и публикува в сериозното списание "Света гора", издание на Великотърновския университет, рецензия за най-добрия роман отпечатан в България към тази дата, а именно - "Аксис" на писателя Антон Абаджиев.
Докато разберем, че този човечец е неграмотен и профан, той успя да напише че предпочита да го рита катър, отколкото да чете отлична книга. Оплю я. Без да прочете текста до средата я оплю. Написа, че романът "Аксис" е провинциално творение, което не е минало през никаква селекция, ами едва ли не е изтървано от Търговищката кланица.
За правдив селекционер той препоръча фондация "ВИК".
Приложили сме снимка на публикацията - вижте какво е написал.
Този човек се нарича ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ.
Ние знаем, че трябва да интегрираме полуграмотните, ментално слабите и и изобщо хората с придобити или наследствени неравностойности. Но по-важното, което знаем е, че НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ ГОРЕИЗБРОЕНИТЕ ХОРА ДА ИНТЕГРИРАТ НАС!
И не можем да бъдем толерантни по въпроса.
Извиненение на Владимир Шумелов - няма да дадем. Да се интегрира и оправя не на наш гръб! Защото ето какви са резултатите:

1. Фондация "ВИК" класира романа "АКСИС" като един от двадесесетте най-добри български романа.
2. Авторът беше поканен на обсъждане на творбата от журито в София.
3. След което тъй-любимата (тя има кратко, запомнящо се име и дава по някой лев) фондация на Владимир Шумелов раздаде тук и там парите за наградите, вдигна бял байрак и спусна кепенците!

А за вродените и придобити недостатъци на господина - ние не сме експерти! Не се наемаме с такава трудоемка работа - да оправяме кривиците на Владимир Шумелов. От неговото собственоръчно творчество знаем само, че обича да го рита катър!

Прилагаме документи
<< Prev | Next >> New Refine


1. Романи, преминаващи първоначалната селекция на журито
Антон Абаджиев, „Аксис”, ИК Карива Атанас Липчев, „Крадци”, Изд. Фабер – В. Търново Богдан Русев, „Къщата”, Изд. Обсидиан Божана Апостолова, „Кръстопът без пътища”, ИК Стигмати Божидара Цекова
www.vickfoundation.com/bg/novel2009.html

<< Prev | Next >> New Refine
Романи, преминаващи първоначалната селекция на журито

1. Антон Абаджиев, „Аксис”, ИК Карива
2. Атанас Липчев, „Крадци”, Изд. Фабер – В. Търново
3. Богдан Русев, „Къщата”, Изд. Обсидиан
4. Божана Апостолова, „Кръстопът без пътища”, ИК Стигмати
5. Божидара Цекова, „Всички дни от седмицата”, Изд. Аргус
6. Валери Стефанов, „Някой отдолу”, Изд. Диоген
7. Ваня Кирицова, „Писма от тигана”, Изд. Библиотека Звездоброй
8. Виолета Драганова, „Насаме с истината”, Изд. Сиела
9. Виргиния Захариева, „9 зайци”, Изд. QM
10. Галин Никифоров, „Фотографът”, Изд. Сиела
11. Емануил Видински, „Места за дишане”, Изд. Алтера „Делта Ентъртейнмънт” ЕООД
12. Емилия Дворянова, „Концерт за изречение”, Изд. Обсидиан
13. Захари Карабашлиев, „18% сиво”, Изд. Сиела
14. Иля Велчев, „Божи знак”, ИК Жанет 45
15. Коста Радев, „Розата на ветровете”, Изд.Авангард Прима
16. Красимир Дамянов, „Дневник на една пеперуда”, Изд. Факел експрес
17. Людмила Филипова, „Стъклени съдби”, Изд. Сиела
18. Мария Станкова, „Скука”, ИК Жанет 45
19. Милен Русков, „Захвърлен в природата”, ИК Жанет 45
20. Милен Стоянов, „Дебют на черния кон”, Изд. Фама
21. Михаил Вешим, „Английският съсед”, Изд Сиела
22. Момчил Николов, „Кръглата риба”,ИК Жанет 45
23. Слави Боянов, „При изгрева на дните”, РК Васил Станилов
24. Станислава Чуринскийене, "Second life”, Изд. Асима
25. Христо Карастоянов, „Съпротива.net”, ИК Жанет 45

Освен отпадналите заглавия, журито реши да изключи следните творби:Като жанрово различни:
Ивайла Александрова, „Горещо червено”, ИК Жанет 45
Капка Касабова, „Улица без име”, Изд. Сиела
Свобода Бъчварова, „По особено мъчителен начин”-3 т., ИК Жанет 45Поради отказ на автора:
Леа Коен, „Преследвачът на звуци”, Изд. Сиела

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

It's already been a year since I met Mr. James Quill, that seems I have been blogging for a year! I met virtually and in flesh many wonderful people - The Viconians, The Sand Dragon himself, Theresa, Olaf-Mary etc.
That experience developed my pesrsonality to a to a severely mentally enabled guy - tough in body and mind.

Thank you all friends and MERRY NEWCOMING SPRING TO EVERYONE!

ЩО Е ТО?

БИЗОНСКИТЕ ВОИНИ
Роман от Алберта Андерсън

…Самите те духове, неотлъчно следваха стадата, които прекосяваха ниската остра трева като огромни облаци, покрили прерията със сенките си. Облаците останаха, но големите стада ги няма… както и бизонските воини, лудите от пустошта, която никога не е знаела що е ограда, мъжете, които идваха с препускане от никъде и пак изчезваха с препускане към същото място, мъже с мокасини от бизонска кожа на краката и подрънкващи кости на вратовете, духове извън времето и пространството, които съществуваха преди цялата страна да потъне в кръв…

ELS - 1977

Hi guys! Happy to meet you all. Don't screw around but start commenting the blog and do please visit and comment through
ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ МИ ПРОФИЛ - ИНТЕЛЕКЧЮЪЛ КАПАЦИТИ ПРОДЖЕКТ! The other link www.enyovdem.blogspot.com or the Facebook.

YРА!

ЛЯГАМ ВНИМАТЕЛНО ПО ОЧИ ВЪВ ВОДАТА

Не постепенно, контактът с водата е подчертан, изявен от двете страни; така се прегръщат свещениците в олтара по празник—двете им ръце са стиснати с палците нагоре, след поривистите двукратни прегръдки, всеки едновременно целува ръката която е хванал; в този момент те са щастливи. Лежа по очи в потока и се взирам към дъното; то е поравно глинено и каменисто. Тънки рехави водорасли, ръждиви и непретенциозни, издигат слабите си телца нагоре, телцата се поклащат от течението, ресничките докосват сребристите страни на дребни живи рибки. Всичко това би трябвало да може да се вдишва. Протягам ръце и свивам едновременно крака; разперените ми длани почти докосват повърхността. Следва плавен и широк мах, отражението на ръцете ми отдолу нагоре—към повърхността, е многоцветно; очертавам около слепоочията си моя собствена дъга, тласъкът от разпънатите мускули на краката ме прокарва под дъгата. Следва нова дъга и ново преминаване; бавно и еластично разтягане на мускулите; ушите ми чуват подводния шум, този на маховете и течението на водата, шума на предвижването. Ноздрите ми се пълнят с вода, по мекото небце се плъзга свежият вкус на речна тиня, нагъсто набита с огромни бели и нежни миди; те също се плъзгат или вървят разтворили вътрешността на деликатното си тяло към моите слабини. В плуването участват всички сетива, слабините са шестото сетиво; човек плува гол и с очи отворени, с взор във водите. Човешкото плуване е отваряне на кухини и запълването им с уникално качество—човек е качество сам по себе си; това разбира се е мимолетно изживяване, заместител, красива игра. Прекрасно е, но служи за подсещане, за подготовка, за обучение към самоосъзнаване, насочване към отговора на въпроса: за какво съм предназначен, как да го постигна, кой е верният път.
Концепцията, всъщност е много проста, винаги е била проста; натрупванията на живота, добър или лош, правят тази простота да изглежда груба, неразбираема, абсурдна. Повечето хора я заместват с прост и траен спомен за чаша мляко, сън в копа сено, целувка. Споменът поддържа и разтяга това мимолетно усещане през целия живот, за да замести празнината от липсващата удовлетвореност. А удолетвореността липсва, защото видението за качество съществува само в съзнанието, разпределя се внимателно и пестеливо в неговата емоционалната сфера. А истината е, че човекът не е организиращо млекопитаещо, способно с общи усилия чрез разместване на предмети да създава ситуации, помагащи му да оцелее и да побеждава природата, жива и мъртва.Човекът е човек само и единствено по една причина—само той е способен да твори качество. И този творчески процес трябва да бъде преживян на клетъчно ниво, с участието на всички клетки—от дермалните, до мозъчните; тогава човекът е солта на земята.
Но къде, къде да се вмести това ново качество, без "разместване на предметите и бъркане на химията"?
Материята не е оставила празно пространство, тя не търпи празно пространство, което да се използва за вместилище. Създателят, който и да е той, е разполагал с много малко концентрирана материя и много голямо празно пространство, което да запълва с качество. И тогава всяко качество, всяко проявено качество, е добро.
Събирам ръце, плавен мах, образувам дъга, оттласквам и преминавам под нея; очите ми са отворени и виждам, че това е добро. Разбира се, това е илюзия, практически е невъзможно да се отвори празно място във водата. Тогава е нужно да се отвори другаде. Където и да е било, това зависи от отделния човек, възможностите са неограничени. Няколко машини в наши дни могат да произведат безброй, да речем, пластмасови кухини. И да ги напълнят с безчет разнообразни лесно качествено изменими вещества. И всичко да приключи за седмица. Да, но не на клетъчно ниво; това е повърхностно забавление; всеки ден някой отваря консерва и я затопля както умее; още по-добре ако я овъгли. Тази игра, тази измама се върши ежесекундно.
Аз се старая, старая се мъчително, с всички сили да създам собствена кухина, мое нищо сред плътната материя, в което да сътворя някакво качество, без значение какво; след като го видя, то ще бъде добро. Излизам от водата.

GOSPEL BY JOHN

...And freeze and frost, and cunning weather forecasters. And schools are out and earthquakes a lot; crisis and underpaiment in the mid of Feb.
After these things I looked and behold, Turkish serials on through the channels.

SCHOOL'S OFF IN VARNA

That's what it looked like at 7.00 in the morning. The skiing season in Varna is opened!