За всички, които още са в неведение - пълното издание на"Змей в Змейно" е факт от повече от месец благодарение на любезната финансова подкрепа на Община Варна. Авторът благодари на г-н Веселин Марков за изключителната му творческа и художествена дейност, на г-жа Милка Юдова за издателската й дейност и на г-н Иван Овчаров - редакторът на редакторите!

Според мнението на читателите, още от полулегалните отпечатки на части от 2005 - това е добрата книга от време насам. Ние предполагаме, че ако някой, дай Боже, закупи екземпляр от книгата и ако, дай Боже повече! я прочете - то той/тя ще бъдат на същото мнение.

Авторът ще почерпи. Ура!

Ladies a-a-and Gentleme-e-en! To your intent! "Dragon in Dragonsville" has been a fact for over a month due to the financial sponsorship of Municipality of Varna. The author kindly informs you that there exists an awful verse in English which can be emailed on request.

DAYS OF ANTON ABADZHIEV IN VENEZIA

Yes, guys, I did it. Far from the madding crowd I worked on and on on my own Itallian balcony in Venice. I found the first copy of "Christine" in Italian and visited all the Middle East Divan exhebitions of art - all placed in Catholic cathedrals. I missed Leonard Cohen's concert, because I was eating Pana di tutti ravini in a Kosher restaurant in Gheto Nuovo. I could afford myself that.

I think I have to write only a sentence, spontaniously but I will not. It's still a great euphoria.

SOME IDEAS TO BACKUP MR QUILL'S BROKEN CAMERA

THE WORST THING ABOUT RUNNING A BLOG TO ME IS THAT i HAVE TO START FROM THE END OR YOU HAVE TO DO THIS, OR START TRAINING WITH THE THORA OR SOME OTHE EASTERN WRITS.

HE IS NOT MAKING REBELLION. HE'S NEVER DONE SUCH A THING. HE IS NOT A GOVERMENTAL SECRET OBSERVER.

THEY DON'T LOOK LIKE REBELS EITHER.

BY THE WAY "LET THE SUNSHINE IN" PRESENTED QUITE A RIOT BEFORE THE WHITE HOUSE, DIDN'T IT?

COME ONE, GUYS, FACE FACTS!

THIS COUPLE HAS BEEN THERE SINCE 1975. THEY DON'T LISTEN TO PROGRESSIVE TURKOISE RADIO BROADCASTS.

HERE MOM PHONED ME TO ASK ME IF I WAS THE ONE WHO TRAGICALLY COLLAPSED FROM THE ROCKS.

I DENIED, BUT SHE DIDN'T BELIEVE ME. SHE SAID I SOUNDED VERY BAD.

THAT ONE DEFINITELY SURVIVED...

JULY MORNING IS JUST GREETING GRANNY MARCH.

EVERYONE IN BULGARIA TIES A RED-WHITE RIBBON

AROUND THE WRIST OR PUTS A NECKLACE.

NO POLITICAL UNDERGROUND INVOLVED, BELIEVE ME.

IN 1974 I HAD MY OWN ROCK BAND IN SCHOOL, SPONSORED BY THE GOVERNMENT DEALING WITH ANOTHER 8 ROCK GROUPS FROM THE SAME SCHOOL.

EVERY SCHOOL HAD A ROCK GROUP AND WE MADE FESTS ON CINEMA OR THEATRE STAGES(SPONSORED BY THE GOVERNMENT). WHAT KIND OF ROCK WE PLAYED? i PLAYED BLACK SABBATH!

ПОСЛЕДНАТА ГОСПОДНЯ МОЛИТВА

THE JESUS PRAYER

By S. Sandrigon




ПОСЛЕДНАТА ГОСПОДНЯ МОЛИТВА


Вий се присмивате на мен, обични мои и мерзавци, за мойто екстатично боговерие?
Не ще откарате задълго след моето проклятие.
Че никой тирбушон не е чак толкоз къс и няма майка на издръжка тъй мързеливо
лицемерна.
Видях как произведен от цивилността моралът отива във канала и напуска сцената
Говоря сериозно – аз съм причината.
А вий сте долни гащи на вселената.
Така че, намалете малко, обични мои и мерзавци, че моят онколог хегелианец е, и
нямам капка настроение.
Молете се за мене бездиханно, че животински ток да тръкне по козината на сънливеца
и скъса туй болезнено спане.
Или поне налейте го с кафе.
Свети Августин не се реши да разруши покоя на историчните калугерки там,
в Покипси.
Но аз не съм изтънчен тип, уви, и каня се да разтреса една многовековна нация
С вибрации от баритон и бас
Дали е правдата във всичкото движение за нас?
Дали я има правдата в какво-било, освен в петрола и всички сквернословности?
Я, зарежи. Щом е готов не с люлчина песен човекът се буден държи. И изключи звъна
на телефона си.
В най-смелите фантазии аз вярвам, но не мисля, че Канада е готова за чернокожа
Президентка,
Освен сервирана със сос.
Добре ми е да разиграват масите, не вярвам на заемодавците, обичам да си плащам
рентата.
Ще ви помогна да излезете от усмирителната риза, дано не кажете , че съм говорил сам, под нос.
Ще превъзнасям
и без, и с Уитман кръста ще възславя,
а вие цялата си искреност вложете в молитвите за вече невидимото, но тая книга не забравяйте
без срам наред със другите на най-високата полица я поставяйте.




От английски: Антон Абаджиев

НАРЦИС

През моето вълшебно непълнолетие делях стаята си, съоръжена с огромно, старинно, буржоазно, русенско огледало с един кротък и здравомислещ шампион по джудо от лудогорските села.

Цялата миниатюрна стаичка се наблъскваше пряко волята си в това огледало. Когато рядко, но все пак, успявах да вкарам образа си в него, открих важното обстоятелство, че то може да ме отразява така, както най-много се харесвам. Заобичах огледалото. Ревнувах го. То ми навяваше мисли.

Кой предмет единствено губи своето предназначение, същността си във вакуум? Празната кутия дори си остава пълна с вакуум, ако е в тази среда. Вилицата, разбира се, не може да набоде вакуум, но това не я лишава от предназначението й да забожда, от рогцата й, от неръждаемата й същност.

Само огледалото губи същността си и то, не само защото няма кого да отразява, напротив – то си отразява точно вакуума, тоест – нищото! Отражение на нищото!
Именно това разсипва същността на огледалото и тя изчезва, не е същата, защото се променя. Огледалото съществува поради отраженията. Ами всички други естествено отразяващи плоскости? Ами синьото езеро и синьото море, които всъщност са прозрачни - син е цветът на отразеното небе? Че те заемат седем осми от площта на земята; в действителност тя е огромно сферично гадателско огледало (ако, разбира се, е кълбообразна), понаплюто от мухи.

Тогава...

Тогава Нарцис не се удавил. По своя воля той е преминал отатък, за да се гледа вечно жив в живия свят.

Не поглеждай огледало насън. Ще видиш душата си отразена. Душата не обича да се размножава. Разделената душа разсипва тялото.
А най-достъпните и евтини цветя пред църковните храмове са нарцисите.

OCCERRENCE ON ENYOVDEN или ОСЕРАНС ПО ЕНЬОВДЕН

Some of the young natives say: "Well, folk, it's a wonderful world! But not on Enyovden! The sea takes victims!"
And so I went at dawn to shoot victims taken and to prove it's not like that. I was successful in both verses, and had the chance to experience the saying: "The practice in drowning lays in the hands of the respective drowners!"
Herewithin I enclose the pictures of the fallen Icarus (this is not a Hungarian make of bus, it only looks like), of the Icarus's resurection (it was not a bus indeed!), and the cynical, nude truth about the mentoined above slogan.
Do not try it at home unless you live on a raft, and especially not when the swimming pool is empty for cleaning!

It's beatiful. The day, not the cheap butt, definitely!

ЧАК ДО КАВКАЗ ПРЕЗ СКИТИТЕ, МАСАГЕТИТЕ И ИНДИАНЦИТЕ

Един индианец гороломно прекосява Тузлука по пътя си към Катманду - с врат издут, изпружен като на добиче; напред и надолу го тегли огромна индианска коса с плоски косми, един излишък от чугунени скули му проправя път през атмосферните явления. С патравата си походка чертае неотклонна права; по правата се влачат шестдесетсантиметрови конци от разнищен работен панталон.
От Австрия индианецът се спуска в утробата на кънтящ метален шлеп, като Йона; заровен във въглища, мълчащ, просмукан от лигнитни въглища, с лице на пластове червени и кафени като буци лигнитни въглища, до Негру вода, където го чака костенурчест фолксваген, живописан с творбите на митничаря Русо.
Безвремието, пеплта и изпаренията в мрака на мазния промишлен търбух, вредният румънски спирт разяждат подробностите, остава главната цел - тогава прекосява границата в безсъзнание и е изоставен от неиндианците вцепенен, одървен, в неизвестна държава, в крайморския град Варна; когато се освестява чува непозната реч, вижда непознати букви, непознати надписи и цигани, които стремително крадат индианския му багаж; освен това - океан. И никакви Хималаи. И решава, че се е разминал с Катманду; никой не може да се размине с Катманду - без колебание тръгва бос (циганите, все пак, са му откраднали обувките) по посока на залязващото слънце.

"Защо ти е Катманду, бе, хубав?", питам го.
Индианецът почуква бронзовия си корем, после завира дебелия си, земеделски, неинтелигентен пръст в моите птичи, бледолики гърди и казва просто:
"Аз - индианец. Индианец отива в Индия."
Купувам му билет и го натоварвам на пътническия влак за София. За дванадесет часа да се нагледа на балкани и на инакомислещ ориент.

След половин година получавам една замислена като чисто бяла картичка с фабрично отпечатана марка на стойност един боливар. Фината бяла хартия е оплескана с неразгадаеми печати; когато вече не могат да унищожат марките, чистокръвните пощенци проявяват артистично нехайство - размазват ги, или оставят по някоя дъгичка, ъгълче, сигла.
И кадифен калиграфски почерк с кафява сепия, който с широка и категорична, звънтяща с цинти крачка навлезе в моя свят:

AMIGO, ADONDE VAS?

Човекът беше хванал Синия път.
Синият път се отърка о мен и мускулесто ме отхвърли в канавката при смачканите таралежи.
Щяха да минат четиридесет сезона докато прочета:

…стигнали чак до Кавказ, минавайки през скитите, масагетите и индианците…